 |
| Цикличните финансови кризи, неизбежни при капитализма, се използват от собствениците на средствата за производство, за да засилят експлоатацията на работническата класа. |
Класов терор в капиталистическа България:
40% от безработните българи, които започват работа, остават бедни по данни на Европейската комисия. От Социалното министерство съобщават, че причината за това е ниският размер на възнагражденията. “Едва половината бедни, които намират работа, успяват да се измъкнат”, признават от министерството.
Не стига, че безработицата у нас придобива все по-големи размери, но и това, че някой е успял да си намери работа, съвсем не означава, че ще излезе от бедността. В капиталистическа България трудът не е критерий за успех, на пук на това, което ни обясняват различни неолиберали, евроатлнатици и пазарни фундаменталисти, на които им плащат да защитават съществуващата система. Дори да се трудиш - пак си беден. В общество, в което господства частният капитал, печелят единствено собствениците и нагаждащите се към тях. Обикновените работници са безправни, потиснати и експлоатирани.
След реставрацията на капитализма през 1989 г. фабрики и заводи бяха разграбени и ликвидирани. Обществената собственост върху средствата за производство се превърна в частна. Светкавично се разпространи чумата на безработицата - болест, неразделно свързана с капитализма. Хиляди работници останаха без препитание и без някакво подсигурено бъдеще. Отнети им бяха социалните привилегии, придобити по времето на социализма, като правото на безплатни образование и здравеопазване, правото на труд и достоен живот. В повечето случаи работниците са принудени да работят при ниски възнаграждения и лоши, опасни за здравето, условия на труд.
В последните години неведнъж ставаха инциденти с фатални последствия. Достатъчно е да си припомним взрива на 1 октомври 2014 г. във фабриката за взривни вещества в село Горни Лом, където заради “икономии” на собствениците загинаха 15 работници.
Единственото спасение за трудещите се, чиито интереси систематично се предават от казионните синдикати, е да вземат живота си в свои ръце, да се организират за защита на своите класови интереси. Защото освобождението на работниците от гнета на капитала може да бъде дело само на самите работници.
Вестник "Революционен пламък",
брой 5, март 2016 г.
Така е, но искам да добавя още нещо. От личен опит знам, а гениални мислители са го написали разбираемо, че "материалното" е само едната страна от човешкият живот. Ценностната система на голямата маса хора определя развитието на обществото в икономически и политически план. Примери в исторически план колкото щеш. В 21 век, с огромна мобилност и комуникации именно ЦЕННОСТНАТА система на хората е най-уязвима. Тезата е дълга и оставя място за други.
ОтговорИзтриване