35 000 индийски фермери извървяха 180 км в знак на протест срещу неолибералната политика на правителството

Многохилядното протестно шествие се проведе в югозападната част на Индия

Близо 35 хиляди индийски фермери направиха 180-километров марш в югозападния щат Махаращра в знак на протест срещу дясното правителство на "Бхаратия джаната" (Индийска народна партия). Походът на фермерите е част от продължаващата серия "дълги маршове", започнали от югозападния град Нашик до Мумбай на 6 март, и след близо 140 часа ходене, десетки хиляди селяни стигнаха до Мумбай на 11 март вечерта. Маршът се провежда в период на нарастване на броя на самоубийствата в страната.

Топло посрещане на фермерите в Момбай

Фермерите се обединяват и призовават правителството на премиера Нарендра Моди да осъществи реформи в интерес на земеделците. Сред исканията са опрощаване на дългове, по-добро заплащане и изпълнение на доклада на Комисията „Саваминетан“. Той е създаден през 2004 г. в отговор на зачестилите случаи на самоубийства сред фермерите. В последните години, поради липса на държавна отговорност и аграрни реформи, хиляди от фермерите с ниски доходи са отнели живота си, за да избегнат плащането на дълговете си. Статистиката показва, че между 2015 г. и 2016 г. са се самоубили 12 602 фермери. Статистиката за 2017 г. още не е изготвена. Най-много случаи на самоубийства сред фермерите са регистрирани през 2004 г., когато край на живота си са сложили 18 241 души.

Червените знамена и комунистическите символи
правеха впечатление по време на марша

Комисията препоръча „бърз и по-приобщаващ растеж“ за земеделските стопани. Освен това бяха засегнати и широк спектър от въпроси, засягащи земеделските производители, градоустройството, водните ресурси, кредитите и застраховането, управлението на технологиите и знанията и пазарите.

Шествието се организира на фона на нарастващия
брой самоубийства сред фермерите, дължащи се
на ниските доходи и големите дългове.

ИЗТОЧНИК

След 22 години в армията – държавата гони бивш военен и жена му на улицата

Прикованият на легло заради инсулт бивш военен
Станислав Бутенко е на път да остане на улицата заедно с жена си

Бившият военен Станислав Бутенко, служил 22 години в Българската Народна армия, е на път да остане без дом, след като от Министерството на отбраната настояват той и съпругата му да напуснат апартамента в който живеят, съобщава бТВ. Бутенко има право на жилище като военен, но сега е принуден да напусне дома си до 22 март, поради това, че вече е пенсионер. „Беше гордост да се служи за държавата“, споделя бившият военен пред камерата на телевизията. Станислав Бутенко и жена му са болни и на легло и нямат друго жилище.

Случаят е показателен за отношението на днешната държава към възрастните хора в България, тези, които са служили, изградили са страната, но към ден днешен не носят печалба – това най-свещено за сегашната система нещо. В капиталистическа България голяма част от хората просто стават „излишни“, „лош човешки материал“ и нещо, от което по-бързо да се отърве. Човешкият живот не е ценност, а неговото благоденствие – още по-малко.

Стефан Петров,

„Революционен пламък“

ИЗТОЧНИК

Увеличеният билет за транспорта в София е удар по цялата страна

10 пъти повече билети за градския транспорт можел да си купи работникът с минимална заплата през периода на социализма.

В момента, близо 2 месеца след покачване на цената на билетите за градския транспорт в София, се обсъжда от Столична община нов план за отдаване на линии на концесионери (т.е на частни фирми). Как да си обясним от една страна решението, което води до непосилен разход и загуби за обикновения човек от 1, 60 лв. на пътуване и същевременно, решението на  пълна подкрепа от страна на същите тези общинари (позицията им е еднаква, независимо от партийното различие) за обогатяване на частници с нови печалби за сметка на общественото благо? Каква е причината за тази несправедливост? Причината е в капиталистическата система, която вече 26 години граби българския народ.

Преди всичко поскъпването на обществения градски транспорт е тема, която засяга стотици хиляди и милиони хора. Това покачване, което конкретно в София е с 60%, засяга цялата страна, където увеличаване на цената или вече се е случило, или предстои да стане. Мнозинството от столичното население живее в бедност и новият билет е непосилно бреме за него. Увеличението ще доведе до по-малко храна за семействата, до лишения от лекарства, учебници, изолация - до невъзможност да се покрият основните разходи за живота. Хора няма да могат да отидат на работа или стигайки до нея, ще работят все повече за покриване на новия си транспортен разход. Тези без билети са застрашени все повече от много високи глоби и задържане от полицията. Социалното положение се изостря, което пролича и в осъществения наскоро протест срещу цената на билетите. Щом като недоволството на хората от мизерията в София расте, можем да си представим, какво е то из страната, която е затънала в още по-голяма бедност и оскъдица. 

Взелите решението за поскъпването обаче са много далеч от тези тревоги на обикновения трудов човек. Защото те представляват интересите на капиталистическата класа – самите общинари са милионери или слуги на богаташи. Малцина са общинарите, които работят за заплати, подобни на тези за народа и те нямат силата да спрат решението. Мнозинството е загрижено да допринесе единствено за по-големи печалби на своите господари от частните фирми и банките. Транспортът в София отдавна не се издържа от купените билети или карти за пътуване. Той се издържа от данъците и все повече от взимани кредити от големи частни банки (през 2010 г. – от 50 млн. лв, а през 2015 г. от нови 81 млн.лв кредити). Даже за направата на столичното метро се взимат пари от републиканския бюджет, което означава, че за него плаща целият български народ. Какво се получава? Получава се, че ние, обикновените хора, плащаме по няколко пъти за една и съща услуга, която на всичкото отгоре има все по-висока цена. Същото е положението с цената на електричеството, водата, храните, лекарствата в цяла България. Това е грабеж, който е характерен изцяло за капиталистическата система!

Тези бандити знаят, че недоволство ще има. Затова те преминават към противопоставянето ни един на друг – да се обвиняме страдащите сами за положението си, потърпевшите да бъдем разединени. Те тласкат към разединение на различни нива: на столичани-провинциалисти, на българи-цигани, на млади-стари, на „гратисчии”-„редовни” пътници, на пътници-контрольори. Не, ние не приемаме тяхната лъжлива пропаганда – виновници са капиталистите и наложената ни от тях вредна система. Ние питаме: Защо преди 1989 година цената на билета е била 6 стотинки, а днес тя е 1,60 лв? Разликата идва точно от целите на двете обществени системи – тази на социализма, и тази на капитализма. Капитализмът действа против народите. Ние от Движение „23 септември” сме за народен транспорт, който да е безплатен.

Няма да се примирим – обединени, трудовите хора, ще победим!

Няма да плащаме за тяхната криза – богатите да плащат за нея!

Вестник "Революционен пламък",

брой 6, юли 2016 г.

Почти 10 години след членството на България в ЕС, над 1/3 от българите живеят в крайна мизерия

Въпреки големите обещания за по-добър живот след членството на България в Европейския съюз, фактите говорят, че материалното положение на нашия народ значително се е влошило за последните 10 години.

На първи януари 2016 г. се навършиха девет години от приемането на България за член на ЕС. Всички помним с какви надежди беше свързано това членство. То беше рекламирано от почти всички медии като единственото сигурно спасение от мизерията и безизходицата, в която затъна по-голямата част от населението  след смяната на системата преди 25 години. Брояха се дните и часовете до деня на приемането в ЕС. Главна тема беше златният дъжд, който под формата на милиарди евро, ще се изсипе от еврофондовете върху измъчената ни страна. 

Днес, девет години по-късно, еуфорията в голяма степен се е изпарила и причината за това можем да открием дори в официалната статистика на бедността в Европейския съюз.  Въпреки, че тази статистика не отчита такива важни показатели като достъпа на хората до медицинска помощ, до образование, до обществения транспорт и т.н., все пак  тя позволява да се направят някои изводи за мащабите на бедността в съответната страна. Какво показват данните за 2013 година, когато завърши седемгодишният период на първите оперативни програми, по които България получаваше така мечтаните европейски пари?

Както научаваме от Евростат през 2013 г. общо над 122 милиона души или 24.5 % от населението на 28-те страни-ченки на ЕС са били в категорията на граждани, заплашени от бедност или социално изключване.  С други думи почти една четвърт от населението на този „клуб на богатите“, както наричат у нас ЕС, изпитват тежки материални лишения. Какво означава формулировката „заплашени от бедност и социално изключване“  според Евростат? 

Това означава, че споменатата почти една четвърт от населението на съюза попада поне в една от следните три групи:
• ниски доходи – в която влизат хора с доходи под 60 % от средните в страната, в която живеят;
• тежки материални лишения -  в тази група са тези, които не могат да се отопляват нормално, да си плащат редовно наемите за жилище, не могат да си купят телефон (включително мобифон), да си позволят поне една седмица почивка в годината, да се хранят достатъчно.
• ниска степен на заетост – домакинства в които под 20 % от работоспособните членове имат работа.
Къде е мястото на България в тази позорна статистика на бедността? Ако средно в ЕС бедните са 24,5 %, в България те са 48 % през 2013 година и надхвърлят значително делът на бедните в бедстваща Гърция, където в подобно положение са 36 % от населението. 

Въпреки еврофондовете или може би именно благодарение на тях, близо половината българи са заплашени от бедност и социално изключване.  

Ако разгледаме само групата на хората, които изпитват тежки материални лишения, то в тази група са  43 % от бъларите през 2013 г. и по този показател страната ни е абсолютен лидер в ЕС. Средният процент на тази група в ЕС е 9 % или близо 5 пъти по-малък от този в България.

Когато анализираме тази тъжна статистика трябва да си даваме сметка, че ако над 90 % от българите  нямаха собствени жилища, останали от времето на социализма, то хората живеещи в тежки лишения в нашата страна със сигурност щяха да са повече от половината от населението.

Други два фактора, които намаляват процента на  живеещи в мизерия у нас, са намаляващото население и огромната за мащабите на страната икономическа емиграция. 

 Естествено се налага сравнението с периода на социализма. Може уверено да се каже, че тогава нямаше нито един гражданин, който да попадне в групата на изпитващи тежки материални лишения, т.е. който да не може да се отоплява нормално, да си плаща наемите, ако изобщо плаща наеми, да не почива поне една седмица през годината или да се храни достатъчно.  И това при социализма ставаше в условията на ръст на населението, пълна заетост и липса на икономическа емиграция.

Вестник "Революционен пламък",

брой 6, юли 2016 г.

40% от започващите работа остават бедни

Цикличните финансови кризи, неизбежни при капитализма,
се използват от собствениците на средствата за
производство, за да засилят експлоатацията
на работническата класа.

Класов терор в капиталистическа България:

40% от безработните българи, които започват работа, остават бедни по данни на Европейската комисия. От Социалното министерство съобщават, че причината за това е ниският размер на възнагражденията. “Едва половината бедни, които намират работа, успяват да се измъкнат”, признават от министерството.

Не стига, че безработицата у нас придобива все по-големи размери, но и това, че някой е успял да си намери работа, съвсем не означава, че ще излезе от бедността. В капиталистическа България трудът не е критерий за успех, на пук на това, което ни обясняват различни неолиберали, евроатлнатици и пазарни фундаменталисти, на които им плащат да защитават съществуващата система. Дори да се трудиш - пак си беден. В общество, в което господства частният капитал, печелят единствено собствениците и нагаждащите се към тях. Обикновените работници са безправни, потиснати и експлоатирани.

След реставрацията на капитализма през 1989 г. фабрики и заводи бяха разграбени и ликвидирани. Обществената собственост върху средствата за производство се превърна в частна. Светкавично се разпространи чумата на безработицата - болест, неразделно свързана с капитализма. Хиляди работници останаха без препитание и без някакво подсигурено бъдеще. Отнети им бяха социалните привилегии, придобити по времето на социализма, като правото на безплатни образование и здравеопазване, правото на труд и достоен живот. В повечето случаи работниците са принудени да работят при ниски възнаграждения и лоши, опасни за здравето, условия на труд.

В последните години неведнъж ставаха инциденти с фатални последствия. Достатъчно е да си припомним взрива на 1 октомври 2014 г. във фабриката за взривни вещества в село Горни Лом, където заради “икономии” на собствениците загинаха 15 работници. 

Единственото спасение за трудещите се, чиито интереси систематично се предават от казионните синдикати, е да вземат живота си в свои ръце, да се организират за защита на своите класови интереси. Защото освобождението на работниците от гнета на капитала може да бъде дело само на самите работници.

Вестник "Революционен пламък",

брой 5, март 2016 г.