неделя, 20 март 2016 г.

Майкъл Паренти: Класова война ли?

Майкъл Паренти, американски политолог, автор
на деветнайсет книги, най-известните от които
са: „Democracy for the Few” и „Against Empire”.
Вече повече от двадесет години републиканците (САЩ) заклеймяваха като „класова война” всеки опит за критика или ограничението на подлата система на капиталистическия финансов грабеж.

Класата на богаташите в САЩ водеше класова война против нас и нашите предшественици вече повече от две столетия. Достатъчно беше да употребим слова, като „класова война”, „конфликт на класите” или „класова борба”, в случаите, когато описвахме системата на експлоатация, в която живеем, и тези наши изказвания се отхвърляха с квалификациите, че това са идеологически марксистки тиради, нарушаващи приличието, даже - „подривни”.

Аманда Гилсън беше права: „Идеята за класова война не е усвоена от класата на управляващите. Богаташите водят тази война безшумно -против средната и бедната класи вече много десетилетия! Щом обаче средните и бедни класи започват да се съпротивляват, богатите надигат глас: “Нечестна игра! Само ние можем да я обявяваме, а не вие - бедните...”.
i
Богатите реакционери винаги са отричали, че водят класова война. Те, най-общо казано, уверяват, че такова явление няма място в нашето процъфтяващо, хармонично общество. Тия от нас, които твърдят, че има класово неравенство и класова експлоатация, веднага биват разобличавани. Подобни идеи за тях са нетърпими, щом са свързани с „идеология”. Даже думата „класа” е „табу” - в СМИ, политиката и в науката това понятие се отхвърля. Всички настръхват: Той, какво, марксист ли е?

Обсъждането на експлоатацията и неравенството не върви в журналистиката, така кариера няма да направиш, за научна и да не говорим - особено в икономическите и обществените науки.

Така вместо „работническа класа” се говори за „работещи семейства”, „сини якички” и „бели якички”.

Вместо низши класи -„бедните от градовете” или „възрастните с ниски доходи”. Вместо капиталисти - собственици - „преуспели”, „горните 20%”.

Думата „класа” може безнаказано да се използва само с определението „средна”. Терминът „средна класа“ е общоприет израз, защото не заостря нашата чувствителност към класовата борба, то заглушава и притъпява критическото съзнание. Ако всички в Америка са средна класа (с изключение на броя свръхбогати и незначителна прослойка от най-бедните), то откъде ще се вземе и мисълта за класови конфликти?

Това съотношение може и да се промени в резултат на Великата рецесия и да донесе упадък на средната класа (както и на някои заможни слоеве на работническата класа). Когато средната класа се оказва явна жертва, то тези думи не помагат за омиротворяването й.

Думата „класа” се споменава и в светата троица - „раса, пол, класа”. В такъв контекст „класа” се свежда до демографически признак, свързан с начина на живот, равнище на образованието и доходите. За последните 40 години на „политика на идентификация” и „културни войни”, терминът „класа” става второстепенен. 

Класата трябва да се разглежда като обществени отношения във връзка с богатството и обществената власт, включени в конфликта на интереси между тези, които ги владеят, и тези, които работят за тези владетели. Обикновено такова съждение се определя като „марксистко”.

Тясното разбиране на „класата” ни пречи да забележим голямата степен на икономическото неравенство и жестокостта на класовата експлоатация, поради което много изследователи и политически коментатори все още считат, че в САЩ няма дълбоки класови различия или класови конфликти.

Класата - това не е обикновена демографска категория, а отношение към средствата за производство, към богатството и властта.

Класата - като робовладелец и роб, феодал и крепостен, капиталист и работник.

Класата - като класов конфликт и класова война.

Кой знае, ако привикнем да говорим за властта на класата като реалност, тогава ще бъдем близо до критичния поглед към капитализма, което, както казахме, е „табу”.

Започнем ли да говорим за капитализма, значи сме достатъчно добре въоръжени за борба с него - за защита на нашите демократични и обществени интереси!

Майкъл Паренти


Вестник "Революционен пламък",
брой 5, март 2016 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар