Пловдивският Райхстаг

Кадрите на горящите тютюневи складове в Пловдив предизвикаха вълна от възмущение. Сгради с историческо значение бяха унищожени за няколко часа, а на тяхно място най-вероятно ще бъде изграден мол. От месеци в Пловдив се водят дебати относно съдбата на складовете, чиито собственици искат да извлекат максимална финансова изгода от тях. До този момент общината не даваше разрешение за тяхното събаряне, тъй като тютюневите складове са обявени за паметници на културата.

Засега за палежа е обвинен само един 44-годишен бездомник, но за жителите на Пловдив, пък и за повечето хора, които следят това събитие, е публична тайна, че собствениците на складовете стоят зад това деяние.

Този случай е ясна демонстрация за това на какво е готов капиталът в името на печалбата. В нейно име той е готов на най-низки мерзости и престъпления. За него не са важни нито културното наследство, нито дори човешкият живот. Днес капиталистите палят сгради, за да извлекат печалба, утре, ако това би било в полза на техните материални интереси, не биха се поколебали да посегнат и на човешки живот. Впрочем и това се е случвало – при инциденти, породени от лоши условия на работното място, породени от желание за минимизиране на разходите на собственика, за последните две десетилетия живота си са загубили десетки, а може би и стотици работници. Достатъчно е да си припомним случаите в мина „Ораново” през 2013 г., където бяха затрупани четирима миньори, двама от които починаха и взрива в завод  „Миджур” (Горни Лом)  през 2014 г., при който загинаха 15 души. Причината е все една и съща, както и при пловдивските тютюневи складове – стремеж към максимална печалба на собствениците. Наказани няма.

Като гледаме кадрите с горящите сгради в Пловдив, някак си естествено се появява асоциацията с горящия Райхстаг през 1933 г. Тогава немските нацисти, току що заграбили властта, подпалват германския парламент, за да набедят за това комунистите и да за да използват това като повод да забранят тяхната партия. Разбира се, палежът на пловдивските тютюневи складове има далеч по-банална цел от „борба с комунистическата зараза” както е било през 1933 г., а именно – печалбата. Обаче методите са същите, моралът е същият, съща е и наглостта, с която се действа. Целите се преследват и с най-подли средства.  

От друга страна, опожарените сгради в Пловдив добре отразяват случващото се в нашата държава след реставрацията на капитализма през 1989 г. – частнически произвол и разруха. Руините на старите сгради в града под тепетата символизират това, което се случва с нашата страна 26 години.

Обясняват ни, че „невидимата ръка на пазара” най-добре регулира отношенията между хората и най-добре разпределя ресурсите, че оставянето на всичко на нея води до най-голям просперитет. Оказа се, че тази ръка мирише на бензин. Мирише на схеми, далавери, кражби и експлоатация. Мирише потъпкване на културни паметници и ценности. Мирише на произвол и разрушение, щом става въпрос за печалби.

Показателно е и от кого се взимат решенията по важните въпроси у нас. При невъзможността да получат разрешение от общината за събаряне на складовете, собствениците решават да ги подпалят. Това за пореден път показва формалността на т.нар. „демократични институции” в условията на капитализма. Реалната власт е не у тях, а у собствениците на капитала, у т.нар. „бизнесмени” и „предприемчиви инвеститори”. Подпалването на складовете е демонстрация на това у кого е силата, от кого зависи всичко.

Системата, в която живеем се стрeми да превърне хората в пасивни зрители на собствената си съдба, в която различни буржоа упражняват пълен произвол и са безнаказани. Единственото спасение е в решителната съпротива срещу капитализма, срещу произвола на частниците и в борбата за един нов свят, в който наистина хората да решават кои сгради да бъдат разрушени и кои - не. Такъв свят би могъл да бъде само този, в който частната собственост не съществува.