Почти 10 години след членството на България в ЕС, над 1/3 от българите живеят в крайна мизерия

Въпреки големите обещания за по-добър живот след членството на България в Европейския съюз, фактите говорят, че материалното положение на нашия народ значително се е влошило за последните 10 години.

На първи януари 2016 г. се навършиха девет години от приемането на България за член на ЕС. Всички помним с какви надежди беше свързано това членство. То беше рекламирано от почти всички медии като единственото сигурно спасение от мизерията и безизходицата, в която затъна по-голямата част от населението  след смяната на системата преди 25 години. Брояха се дните и часовете до деня на приемането в ЕС. Главна тема беше златният дъжд, който под формата на милиарди евро, ще се изсипе от еврофондовете върху измъчената ни страна. 

Днес, девет години по-късно, еуфорията в голяма степен се е изпарила и причината за това можем да открием дори в официалната статистика на бедността в Европейския съюз.  Въпреки, че тази статистика не отчита такива важни показатели като достъпа на хората до медицинска помощ, до образование, до обществения транспорт и т.н., все пак  тя позволява да се направят някои изводи за мащабите на бедността в съответната страна. Какво показват данните за 2013 година, когато завърши седемгодишният период на първите оперативни програми, по които България получаваше така мечтаните европейски пари?

Както научаваме от Евростат през 2013 г. общо над 122 милиона души или 24.5 % от населението на 28-те страни-ченки на ЕС са били в категорията на граждани, заплашени от бедност или социално изключване.  С други думи почти една четвърт от населението на този „клуб на богатите“, както наричат у нас ЕС, изпитват тежки материални лишения. Какво означава формулировката „заплашени от бедност и социално изключване“  според Евростат? 

Това означава, че споменатата почти една четвърт от населението на съюза попада поне в една от следните три групи:
• ниски доходи – в която влизат хора с доходи под 60 % от средните в страната, в която живеят;
• тежки материални лишения -  в тази група са тези, които не могат да се отопляват нормално, да си плащат редовно наемите за жилище, не могат да си купят телефон (включително мобифон), да си позволят поне една седмица почивка в годината, да се хранят достатъчно.
• ниска степен на заетост – домакинства в които под 20 % от работоспособните членове имат работа.
Къде е мястото на България в тази позорна статистика на бедността? Ако средно в ЕС бедните са 24,5 %, в България те са 48 % през 2013 година и надхвърлят значително делът на бедните в бедстваща Гърция, където в подобно положение са 36 % от населението. 

Въпреки еврофондовете или може би именно благодарение на тях, близо половината българи са заплашени от бедност и социално изключване.  

Ако разгледаме само групата на хората, които изпитват тежки материални лишения, то в тази група са  43 % от бъларите през 2013 г. и по този показател страната ни е абсолютен лидер в ЕС. Средният процент на тази група в ЕС е 9 % или близо 5 пъти по-малък от този в България.

Когато анализираме тази тъжна статистика трябва да си даваме сметка, че ако над 90 % от българите  нямаха собствени жилища, останали от времето на социализма, то хората живеещи в тежки лишения в нашата страна със сигурност щяха да са повече от половината от населението.

Други два фактора, които намаляват процента на  живеещи в мизерия у нас, са намаляващото население и огромната за мащабите на страната икономическа емиграция. 

 Естествено се налага сравнението с периода на социализма. Може уверено да се каже, че тогава нямаше нито един гражданин, който да попадне в групата на изпитващи тежки материални лишения, т.е. който да не може да се отоплява нормално, да си плаща наемите, ако изобщо плаща наеми, да не почива поне една седмица през годината или да се храни достатъчно.  И това при социализма ставаше в условията на ръст на населението, пълна заетост и липса на икономическа емиграция.

Вестник "Революционен пламък",

брой 6, юли 2016 г.