Увеличеният билет за транспорта в София е удар по цялата страна

10 пъти повече билети за градския транспорт можел да си купи работникът с минимална заплата през периода на социализма.

В момента, близо 2 месеца след покачване на цената на билетите за градския транспорт в София, се обсъжда от Столична община нов план за отдаване на линии на концесионери (т.е на частни фирми). Как да си обясним от една страна решението, което води до непосилен разход и загуби за обикновения човек от 1, 60 лв. на пътуване и същевременно, решението на  пълна подкрепа от страна на същите тези общинари (позицията им е еднаква, независимо от партийното различие) за обогатяване на частници с нови печалби за сметка на общественото благо? Каква е причината за тази несправедливост? Причината е в капиталистическата система, която вече 26 години граби българския народ.

Преди всичко поскъпването на обществения градски транспорт е тема, която засяга стотици хиляди и милиони хора. Това покачване, което конкретно в София е с 60%, засяга цялата страна, където увеличаване на цената или вече се е случило, или предстои да стане. Мнозинството от столичното население живее в бедност и новият билет е непосилно бреме за него. Увеличението ще доведе до по-малко храна за семействата, до лишения от лекарства, учебници, изолация - до невъзможност да се покрият основните разходи за живота. Хора няма да могат да отидат на работа или стигайки до нея, ще работят все повече за покриване на новия си транспортен разход. Тези без билети са застрашени все повече от много високи глоби и задържане от полицията. Социалното положение се изостря, което пролича и в осъществения наскоро протест срещу цената на билетите. Щом като недоволството на хората от мизерията в София расте, можем да си представим, какво е то из страната, която е затънала в още по-голяма бедност и оскъдица. 

Взелите решението за поскъпването обаче са много далеч от тези тревоги на обикновения трудов човек. Защото те представляват интересите на капиталистическата класа – самите общинари са милионери или слуги на богаташи. Малцина са общинарите, които работят за заплати, подобни на тези за народа и те нямат силата да спрат решението. Мнозинството е загрижено да допринесе единствено за по-големи печалби на своите господари от частните фирми и банките. Транспортът в София отдавна не се издържа от купените билети или карти за пътуване. Той се издържа от данъците и все повече от взимани кредити от големи частни банки (през 2010 г. – от 50 млн. лв, а през 2015 г. от нови 81 млн.лв кредити). Даже за направата на столичното метро се взимат пари от републиканския бюджет, което означава, че за него плаща целият български народ. Какво се получава? Получава се, че ние, обикновените хора, плащаме по няколко пъти за една и съща услуга, която на всичкото отгоре има все по-висока цена. Същото е положението с цената на електричеството, водата, храните, лекарствата в цяла България. Това е грабеж, който е характерен изцяло за капиталистическата система!

Тези бандити знаят, че недоволство ще има. Затова те преминават към противопоставянето ни един на друг – да се обвиняме страдащите сами за положението си, потърпевшите да бъдем разединени. Те тласкат към разединение на различни нива: на столичани-провинциалисти, на българи-цигани, на млади-стари, на „гратисчии”-„редовни” пътници, на пътници-контрольори. Не, ние не приемаме тяхната лъжлива пропаганда – виновници са капиталистите и наложената ни от тях вредна система. Ние питаме: Защо преди 1989 година цената на билета е била 6 стотинки, а днес тя е 1,60 лв? Разликата идва точно от целите на двете обществени системи – тази на социализма, и тази на капитализма. Капитализмът действа против народите. Ние от Движение „23 септември” сме за народен транспорт, който да е безплатен.

Няма да се примирим – обединени, трудовите хора, ще победим!

Няма да плащаме за тяхната криза – богатите да плащат за нея!

Вестник "Революционен пламък",

брой 6, юли 2016 г.

Майкъл Паренти: Класова война ли?

Майкъл Паренти, американски политолог, автор
на деветнайсет книги, най-известните от които
са: „Democracy for the Few” и „Against Empire”.

Вече повече от двадесет години републиканците (САЩ) заклеймяваха като „класова война” всеки опит за критика или ограничението на подлата система на капиталистическия финансов грабеж.

Класата на богаташите в САЩ водеше класова война против нас и нашите предшественици вече повече от две столетия. Достатъчно беше да употребим слова, като „класова война”, „конфликт на класите” или „класова борба”, в случаите, когато описвахме системата на експлоатация, в която живеем, и тези наши изказвания се отхвърляха с квалификациите, че това са идеологически марксистки тиради, нарушаващи приличието, даже - „подривни”.

Аманда Гилсън беше права: „Идеята за класова война не е усвоена от класата на управляващите. Богаташите водят тази война безшумно -против средната и бедната класи вече много десетилетия! Щом обаче средните и бедни класи започват да се съпротивляват, богатите надигат глас: “Нечестна игра! Само ние можем да я обявяваме, а не вие - бедните...”.

i

Богатите реакционери винаги са отричали, че водят класова война. Те, най-общо казано, уверяват, че такова явление няма място в нашето процъфтяващо, хармонично общество. Тия от нас, които твърдят, че има класово неравенство и класова експлоатация, веднага биват разобличавани. Подобни идеи за тях са нетърпими, щом са свързани с „идеология”. Даже думата „класа” е „табу” - в СМИ, политиката и в науката това понятие се отхвърля. Всички настръхват: Той, какво, марксист ли е?

Обсъждането на експлоатацията и неравенството не върви в журналистиката, така кариера няма да направиш, за научна и да не говорим - особено в икономическите и обществените науки.

Така вместо „работническа класа” се говори за „работещи семейства”, „сини якички” и „бели якички”.

Вместо низши класи -„бедните от градовете” или „възрастните с ниски доходи”. Вместо капиталисти - собственици - „преуспели”, „горните 20%”.

Думата „класа” може безнаказано да се използва само с определението „средна”. Терминът „средна класа“ е общоприет израз, защото не заостря нашата чувствителност към класовата борба, то заглушава и притъпява критическото съзнание. Ако всички в Америка са средна класа (с изключение на броя свръхбогати и незначителна прослойка от най-бедните), то откъде ще се вземе и мисълта за класови конфликти?

Това съотношение може и да се промени в резултат на Великата рецесия и да донесе упадък на средната класа (както и на някои заможни слоеве на работническата класа). Когато средната класа се оказва явна жертва, то тези думи не помагат за омиротворяването й.

Думата „класа” се споменава и в светата троица - „раса, пол, класа”. В такъв контекст „класа” се свежда до демографически признак, свързан с начина на живот, равнище на образованието и доходите. За последните 40 години на „политика на идентификация” и „културни войни”, терминът „класа” става второстепенен. 

Класата трябва да се разглежда като обществени отношения във връзка с богатството и обществената власт, включени в конфликта на интереси между тези, които ги владеят, и тези, които работят за тези владетели. Обикновено такова съждение се определя като „марксистко”.

Тясното разбиране на „класата” ни пречи да забележим голямата степен на икономическото неравенство и жестокостта на класовата експлоатация, поради което много изследователи и политически коментатори все още считат, че в САЩ няма дълбоки класови различия или класови конфликти.

Класата - това не е обикновена демографска категория, а отношение към средствата за производство, към богатството и властта.

Класата - като робовладелец и роб, феодал и крепостен, капиталист и работник.

Класата - като класов конфликт и класова война.

Кой знае, ако привикнем да говорим за властта на класата като реалност, тогава ще бъдем близо до критичния поглед към капитализма, което, както казахме, е „табу”.

Започнем ли да говорим за капитализма, значи сме достатъчно добре въоръжени за борба с него - за защита на нашите демократични и обществени интереси!

Майкъл Паренти

Вестник "Революционен пламък",

брой 5, март 2016 г.

98 години гори пламъкът на Октомврийската революция

На 7 ноември (25 октомври стар стил) в Русия под ръководството на Ленин и болшевишката партия избухва Великата октомврийска социалистическа революция (ВОСР). Оръдията на крайцера „Аврора“ дават сигнал за  щурма на Зимния дворец в Санкт Петербург. Руският царизъм окончателно е съборен, унищожени са остатъците от феодализма.

Веднага е издаден „Декрет за мира“, оповестяващ излизането на Русия от Първата световна война, заклеймявайки я като “война за това, как да се разделят между силните и богати народи заграбените от тях слаби народности“. Земята на помешчиците е конфискувана в полза на общинските поземлени комитети и околийските Съвети на селските депутати. На 2 ноември 1917 г. е провъзгласена „Декларация за правата на народите в Русия“, гарантираща равни права за всички народностии отмяната на всякакви национални и национално-религиозни привилегии и ограничения, характерни за времето на царизма. Образованието и здравеопазването стават безплатни.

След Октомврийската революция, свалените монархически сили започват гражданска война. Те са подкрепени от военна интервенция на 14 държави (включително САЩ), чиито буржоазни правителства изпитват ужас, че същите събития могат да се повторят и в техните страни. Въпреки това Червената армия успява да удържи геройска победа над силите на реакцията. Създава се Съюз на съветските социалистически републики.  Това   дълбоко   беляза световната политика. От тук нататък унищожаването на СССР става една от основните цели на империалистическите държави. На мястото на изоставащата полуфеодална Руска империя се създава държавата на работниците и селяните, която извършва невиждан икономически скок, ликвидира безработицата, крайната бедност и експлоатацията на работническата класа.

Октомврийската революция за пръв път разбива веригата на империализма. Тя смазва твърденията на буржоазията, че социализмът е утопия и че не може да има свят без частна собственост. Октомври вдъхновява потиснатите работници от целия свят в борбата им срещу господарите. Той доказва, че пролетариите, начело на селячеството, могат сами да управляват държава и да градят просперираща икономика без буржоазията, против буржоазията. Най-вече ВОСР показа, че капитализмът може да бъде победен от съзнателния и организиран пролетариат.

За противниците на Октомврийската революция Ленин казва:

            “Нека буржоазията и пацифистите, генералите и еснафите, капиталистите и филистерите, всички вярващи християни и всички рицари от II и II1/2 Интернационали хулят яростно тази революция. С никакви потоци от злоба, клевета и лъжа не ще замъглят те този световноисторически факт, че за пръв път от стотици и хиляди години робите отговориха на войната между робовладелците с открито провъзгласяване на лозунга: да превърнем тази война между робовладелците за подялба на своята плячка във война на робите от всички нации против робовладелците от всички нации.“ (Вестник „Правда”, бр.234 от 18 октомври 1921г.)

Вестник "Революционен пламък",

брой 4, 04.11.2015 г.

124 години марксистко движение в България

 „Никога не бе ми идвало и не би ми дош­ла наум идеята да пиша някакви спомени из личния си живот. Не мислех, че той представлява някакъв общ интерес, та да го описвам. Но най-сетне бях принуден да направя нещо в това отношение.„ – това разкрива в предговора на мемоара си „Кратки бележки из моя живот“ вече възрастният Димитър Благоев. А всъщност неговият живот и дейност будят интереса на поколения последователи.

Димитър Благоев остава в историята като създателят на организираното социалистическо движение в България и на първата социалдемократическа партия на Балканския полуостров. Неговият основен принцип почива на идеята за организиране на работническата класа и придаване политически характер на борбите й. На тази идея Благоев посвещава целия си живот.

Роден е през 1856 година в село Загоричане, там получава и началното си образование. Петнадесетгодишен заминава да учи първоначално в Одрин, а по-късно в Габрово и в Стара Загора. По време на Руско-турската освободителна война помага на опълченците и руските войски. След Освобождението закратко е работник в тютюневия склад в Свищов. През 1879 година заминава да учи в Духовната семинария в Одеса, където е студент неговият брат-близнак. Оттам се прехвърля в Санкт Петербург.

Именно в Петербург Благоев се запознава с марксистката литература и обрича живота си на идеите за социално равенство. По време на престоя си създава и първата социалдемократическа организация в Русия, т.нар. Благоева група. Групата обединява около 15 марксистки кръжока, разполага с нелегална библиотека и печатница. Основа на нейната програма е разпространението на марксистките идеи сред работническата класа и подготовката й за борба. За целта са издадени два броя на вестник „Рабочий“. Всъщност Благоевата група се явява предвестник на бъдещата Всесъюзна комунистическа партия болшевики. Две години след създаването на организацията Благоев е арестуван и върнат в България. Самата група също скоро се разпада.

Вече в България Благоев постепенно осъзнава необходимостта от силно ляво движение, което кактода подготвя философията и идейната същност на марксисткото учение, така и да действа в практически план – организации и дружини. Благоев посвещава цялата си дейност на социалистическите принципи – пише статии, издава брошури. Така оформя окончателно  марксистките си възгледи и си поставя за цел създаването на партия на работническата класа в България.

Развитието на идеята на Благоев преминава през определени етапи. Ясна е целта – чрез една нова партия да се даде отпор на добиващото огромни размери социално робство, на монархията, потъпкваща идеалите, за които са дали живота си българските апостоли на Свободата. Първата стъпка е направена през април 1891 година. Димитър Благоев и съмишленици се събират в Търново в лозето на Никола Габровски, където приемат теоретичните основи на бъдещата социалдемократическа партия и насрочват датата за Учредителен конгрес на Бузлуджа. Така това събрание се превръща в Първата социалистическа сбирка в България. Уставът и програмата на бъдещата партия са вдъхновени от тези на европейските социалистически партии и по-конкретно – Френската работническа партия и Немската социалдемократическа партия, но без почерпените идеи да са пълно подражание. Напротив – те биват преосмислени и адаптирани към условията и нуждите на българското общество.

Няколко месеца по-късно, на 2 август 1891 година, по инициатива на Благоев под връх Бузлуджа в Стара планина се провежда Учредителното събрание на Българската социалдемократическа партия(БСДП). Събирането е тайно, тъй като режимът на Стамболов силно ограничава свободата на слово и сдружаването. Бузлуджанският конгрес е кулминация на първия устрем към създаване на социалистическо движение в България и бележи началото на организираната партийна дейност за разпространяване на социалистическите идеи сред работническата класа. На учредяването на БСДП присъстват около 20 представители на социалистическите дружинки в цялата страна. БСДП приема за своя идеология марксизма. Основна цел е подготовката на работниците за социалистическа борба за справедливост срещу развиващия се в България капитализъм и властващите буржуазни ценности. За ръководен орган е избран Общ съвет със седалище Велико Търново. Уставът приема децентрализирана структура на партията и автономия на отделните дружинки. Възприема се идеята за издаване на печатен орган и брошури за пропагандиране на марксистките идеи сред работниците. За първи номер в серията брошури „Българска социалдемократическа библиотека“ е избрана книгата на Димитър Благоев „Що е социализъм и има ли той почва у нас?“.

Трудът на Благоев е първото оригинално българско марксистко съчинение. В първите три глави е изложена системата на учението на Маркс и Енгелс, а в последната четвърта глава авторът представя обширно изследване на обществено-икономическото развитие на България след Освобождението, в което се обосновава тезата, че се оформят капиталистическа и работническа класа и във връзка с това научният социализъм има социални корени и обществена почва за развитие.

Димитър Благоев защитава своята теория за нуждата от обединение на социалистическото с работническото движение и съществуване на силна работническа партия, с което се противопоставя на идеите на Българския Социалдемократически съюз(БСДС), организацията на „съюзистите“, създадена от Янко Сакъзов година след тази на „партистите“(БСДП). През този период Благоев многократно е арестуван от властите във връзка с политическата си дейност. След падането на режима на Стамболов през 1894 година Благоев допринася за сближаването между БСДС и БСДП и обединението им в Българска работническа социалдемократическа партия(БРСДП) в името на единодействието. Въпреки усилията му, противоречията вътре в партията не стихват, което е води до окончателното им разцепване на „тесни“ социалисти – тези, които безкомпромисно отричат капиталистическия модел и се борят за нов социален строй, и „широки“ социалисти на Сакъзов, склонни на сътрудничество с буржуазията. Димитър Благоев оглавява БРСДП,  която изповядва марксистките позиции.

Цялата последвала дейност на Благоев е посветена на социалистическата борба и антиимпериалистическите позиции. Създател е на първия неказионен съюз в България (Общ работнически синдикален съюз, 1904год.), деен участник във Втория Интернационал (1910 год.), автор на множество брошури и статии, носители на идеите на марксисткото учение.

Димитър Благоев посреща с въодушевление Великата октомврийска социалистическа революция в Русия и подкрепя идването на власт на болшевиките. През 1919 година под негово ръководство БРСДП напуска разпадащия се Втори Интернационал и става съоснователка на Третия Комунистически Интернационал. Партията се преименува на Българска комунистическа партия. След деветоюнския преврат през 1923 година, вече тежко болен, Благоев е принуден да се оттегли от активна политическа дейност.

Димитър Благоев завинаги оставя своя отпечатък в историята като бащата на българския социализъм.