Защо бе убита Дилек Доан?

Кючюк Армутлу или просто Армутлу, е беден квартал, разположен в европейската част на мегаполиса Истанбул. От самото си създаване до ден днешен, кварталът винаги е бил мишена на държавния терор в Турция. Една от проявленията на този необуздан фашистки терор бе убийството на Дилек Доан през октомври 2015 година. Убийството на Дилек не беше първото нито щеше да е последното убийство в Армутлу.

Как се стигна до убийството?

На 18 Октомври 2015 година, около 04:30 часа през нощта, десетки полицаи от отдела за „борба с тероризма“ при истанбулската полиция придружени от отреди командоси нахлуват в „Кючюк Армутлу“. Поводът за тази поредна акция на полицията в квартала, става анонимен сигнал подаден от „добросъвестен“ гражданин, в който се твърди, че жена на име Хатидже Р. Кълъч, която е заподозряна като една от извършителките на нападението на Американското консулство, което се намира не далеч от квартала, се укрива в къща в Армутлу. Въпреки, че липсват, каквито и да е доказателства потвърждаващи тази информация, истанбулската полиция, която е способна на всичко в името на това да докаже своята (!) преданост на господарите си отвъд океана, решава да извърши операция в бедния истанбулски квартал.

Призори на 18 Октомври, няколко къщи в квартала са обискирани от полицията. Жителите на квартала, които десетки пъти са преживявали десетки подобни операции не се изненадват, когато маскирани и тежковъоръжени полицаи чукат на вратата им. Един от обискираните домове е и този на семейство Доан. Полицаите влизат вътре и започват да обискират дома на семейството, стая по стая, стигат и до стаята на дъщерята на семейството-24-годишната Дилек. Тя се обръща към полицаите с думите: „обуйте калцуни“, след което последва изстрел. Дилек се свлича на земята повалена от един куршум изстрелян от полицая-убиец Юксел Могултай. Родителите и братята ѝ са в шок. Те започват да замерят полицаите, с каквото им попадне. Убийците на свой ред, вместо да извикат на място екип на спешна помощ, се опитват да усмирят семейство Доан. След като успяват да изгонят от дома си полицаите, близките на Дилек се обаждат на спешните медици. Линейката потегля към мястото, полицаи спират медиците недалеч от квартала, така на практика те забавят оказването на помощ на Дилек Доан. Съседи на семейството се притичат на помощ и качват в своя автомобил ранената Дилек. По пътя към една от болниците в района, семейството се засича с медицинския екип. Дилек е преместена в линейката. След като обикалят три болници, накрая тя е приета в болницата в кв. „Окмедайнъ“.

 

Кадър от погребението на Дилек

Часове след като Дилек бива простреляна от полицаите-убийци, прокуратура и полиция се залавят на работа за да легитимират поредното си убийство. Полицията изфабрикува досие, в което младото момиче е уличено във връзки с „нелегална организация“. Буржоазната медия също впряга всички свои драскачи, за да помогне на полицията да оправдае убийството. Дилек Доан бива обявена за „атентатор самоубиец“, а семейството ѝ е лансирано като клетка на „терористична организация“. През цялата една седмица, в която Дилек се бори за живота си в болницата буржоазните медии не спират да сипят лъжи и откровени измислици по адрес на близките ѝ, така чак до момента, в който тя издъхва...

На 25 Октомври в 17:35 минути Дилек Доан издъхна в болницата в кв. Окмейданъ“, младият ѝ живот бе почернен от фашистките куршуми на олигархията. Хиляди я изпратиха в последния ѝ път. Чиидем Якши остана в историята, с онази снимка, запечатал момента, в който тя за последен път поглежда към Дилек. Тогава никой не знаеше, че Чиидем ще потърси сметка заедно с Берна Йълмаз от убийците на Дилек, полицаите на фашистката ПСР.

Народът и този път не остана без справедливост.

Омар Заейд - мъченик на палестинската кауза

Омар Зайед беше преследван от властите на Израел,
преди да бъде убит в посолството на Палестина в София.

На 26 февруари 2016 палестинският борец за национално освобождение Омар Зайед беше открит мъртъв в двора на палестинското посолство в София.  Според палестинският президент Махмуд Абас става дума за „отвратително престъпление“.  А израелският вестник „Маарив“ подчертава, че убийството съвпада с посещението на българския премиер в Израел, което доказвало чудесното сътрудничество между двете страни в областта на сигурността. Думата сътрудничество в случая е неточна. Сътрудничество може да има между равностойни партньори, докато действията на българските власти по отношение на Зайед показват в каква степен страната ни се е поставила в унизителна зависимост и подчинение. Достатъчно е от Израел  да изпратят имейл с искане за екстрадиция на палестинския патриот и българската прокуратура незабавно издава заповед за неговото задържане, въпреки че той живее от 22 години в София и има тук семейство и деца. При това „вината“ на палестинеца е, че се е борил за независимостта на своята родина против чуждестранната окупация. 

Когато става ясно, че Зайед се намира на територията на палестинското посолство в София, българското Министерство на външните работи  отказва да осигури охрана на мисията въпреки молбите на палестинските дипломати. Колко струва тогава признаването на правото на палестниския народ да има своя независима държава от нашето правителство, ако то помага на окупаторите да преследват борците за освобождение на Палестина на наша територия?

Дъщерята на Омар Зайед написа във фейсбук: “Моят баща не е убиец! Той е борец против чуждестранната окупация на неговото отечество... Не баща ми е убиец - окупаторите са убийците! Те избиха толкова много деца, разрушиха толкова много домове, оставиха толкова много деца без родители и от толкова родители отнеха децата! Гордея се с баща си.“

Смъртта на Омар Зайед не само е срамно петно върху българската държва, но е тежък удар върху традиционното ни приятелство с палестинския и другите арабски народи и върху националните интереси на България. Ние не се примиряваме с политическите убийства на борците за свобода, извършвани от империализма.

Вестник "Революционен пламък",

брой 5, март 2016 г.