Мохамед Али отказал да се бие във Виетнамската война

Мохамед Али в Москва

“Няма да отида на 10 хиляди мили, за да помагам в убийството и изгарянето на други хора, за да може белите робовладелци да властват над тъмните хора”, заявил легендарният боксьор

На 3 юни 2016 г. почина Мохамед Али. Той е смятан за най-добрият боксьор на ХХ век и един от най-великите атлети в историята.

Али е известен и като борец за граждански права в САЩ. Той приема исляма и си сменя името на Мохамед Али, защото според него Касиус Клей е робско име. През 1967 г. той става един от символите на съпротивата срещу войната във Виетнам. Мохамед Али отказва да бъде мобилизиран и изпратен да воюва, заради което е лишен от световната си титла и му е забранено да се боксира за близо 4 години.

“Защо трябва да се бия с тези от Виетконг? Никой във Виетконг не ме е наричал мръсен негър”, казва Мохамед Али.

“Биографът на Мохамед Али Томас Хаузър смята, че боксьорът ще бъде запомнен с много повече от спортните си постижения.

Има много начини да запомните Али. Той беше безспорно най-добрият боксьор за всички времена. Той беше лъч надежда за репресираните хора по целия свят, когато отказа да влезе в американската армия в разгара на войната във Виетнам. Той подкрепяше идеята, че освен ако нямате много добри причини да убивате хора, то войната е нещо грешно. Но в крайна сметка, мисля, че начинът, по който аз ще помня Али и по който може би ще бъде запомнен в историята, е свързан с това, че той беше олицетворение на доброжелателството и любовта, обясни Томас Хаузър, който беше и личен приятел на Мохамед Али.

Вестник "Революционен пламък",

брой 6, юли 2016 г.

Филмът „Десен сектор на Евромайдана” разобличава фашистите и украинския преврат

Филмът “Десен сектор на Евромайдана“ е преведен по инициатива на “Революционен пламък“ и може да се гледа безплатно в интернет.

Ценен документален филм създават от движението „Суть времени” („Духът на времето”) през 2014 година. Едночасовият филм „Десен сектор на Евромайдана”, чието оригинално заглавие е „”Десен сектор” –история, фашистка идеология и ролята му във военния преврат на „Евромайдана””, се състои от три части. В първата се разглежда историята на крайния украински национализъм, който с идването на Хитлер на власт в Германия окончателно се превръща в колаборационизъм и фашизъм. Разкрива се фашистката идеология на Степан Бандера, Щетко, Шукевич, която ръководи украинските фашистки отряди в жестоките им престъпления, свързани с избиването на стотици хиляди съветски хора, поляци и евреи (1941-1944 г.). Втората част разглежда възраждането на тези сили по време на Студената война и легализиране на дейността им в държавата Украйна след 1992 година. Изброени са конкретни имена на различни организации, приемащи се за последователи на бандеровците, които днес пропагандират шовинизъм, антикомунизъм и омраза към Русия сред младежите. Те се обединяват в хода на протестите на Евромайдана във фашистка коалиция „Десен сектор”. Накрая, третата част на филма проследява ролята на коалицията в осъществения преврат, който получи политическа и финансова подкрепа от САЩ, ЕС и НАТО. За епилог е показано избиването на беззащитните противници на преврата в Одеса на 2 май 2014 г. Кадрите на това варварство и жестокост са потресаващи. Филмът създава представа срещу какво води борбата си населението на Източна Украйна, което отказа да се подчини на преврата.

Преведен е на български по инициатива на „Революционен пламък”, а за разпространението му съдейства екипът на „Документални филми”. Препоръчваме гледането и разпространението му! Може да го намерите в нашата фейсбук страницата или на сайта http://www.dokumentalni.com/

Вестник "Революционен пламък",

брой 6, юли 2016 г.

Джордж Лукас: “Режисьорите в СССР имаха повече свобода”

Джордж Лукас, създателят на “Междузвездни войни“, критикува
филмовата индустрия в САЩ. Той твърди, че “Уолт Дисни“
са “бели робовладелци“ и че режисьорите в СССР са били по-свободни.

Създателят на сагата “Междузвездни войни“ Джордж Лукас е заявил, че съветските режисьори са имали повече свобода в сравнение с него.

В интервю за The Wall Street Journal Лукас казва още:

„В света, в който живеем, в тази система, която ние създадохме сами за себе си, а това е голяма индурстрия, не може да се губят пари. Смисълът е в това, че се налага да се снима определено кино. И винаги съм казвал на онези, които още тогава в СССР ме питаха: „Как, не се ли радвате за това, че живеете в Америка?“ Отговарях им, че познавам много руски режисьори, които имат много повече свобода, отколкото аз. Всичко, което те трябваше да правят е да критикуват правителството внимателно. А извън това могат да правят всичко, което искат“, обясни Лукас.

На 2 януари Лукас призна в интервю за известния американски телевизионен водещ Чарли Роуз, че е разочарован от седмия епизод на поредицата, предаде Стандарт нюз.

По думите на Лукас, режисьорът Джей Джей Ейбрамс е заснел ретро филм, а самият той винаги се е стремил да направи нов, който да не прилича на предишните. “При мен те бяха различни - различни планети, космически кораби”, коментира Джордж Лукас. 

Той характеризира компанията “Уолт Дисни” като “бели робовладелци”. “Всичките ми филми са като деца. Много ги обичам. Продадох ги, а с тях постъпиха като с роби: взеха и... “, поясни Лукас, без да завърши фразата. Режисьорът отбеляза още, че компанията не е била заинтересована той да продължи работата над филмовата поредица.

“Тъмната страна“ на империализма е много примамлива за младите и талантливи
творци, които практически са оставени без избор и са принудени
да обслужват господарите на капитала със своите произведения.

Джордж Лукас продаде компанията си “Лукасфилм” през 2012 година за сумата от 4,06 милиарда долара. Така една от най-легендарните поредици в историята на киното - “Междузвездни войни”, стана собственост на “Уолт Дисни къмпани”. Седмият епизод на космическата сага “Междузвездни войни: Силата се пробужда” излезе на 17-18 декември и вече е донесъл приходи от продажбата на билети в размер на повече от 1,2 млрд. долара, попадайки в десетката на най-касовите филми на всички времена само две седмици след появата си на екран.

“Междузвездни войни: Силата се пробужда” получи предимно положителни отзиви от критиците, макар някои да упрекнаха сценаристите и режисьора, че сюжетът на седмия епизод много прилича на първия филм от поредицата “Междузвездни войни: Нова надежда” от 1977 година, напомня БТА.

05.01.2016 

Вестник "Революционен пламък",

брой 5, март 2016 г.

Войната на САЩ за световна хегемония в началото на XXI век

 Под маската на “борба с тероризма“ американските империалисти
извършиха редица престъпления срещу цели народи.

След избиването на мирни жители в центъра на Париж от бойна група на „Ислямска държава“, президентът Оланд заяви, че Франция е във война. Това ни върна спомените за 11 септември 2001 г., когато президентът на САЩ по същия начин обяви „война на тероризма“, след което последваха нападенията и окупацията на Афганистан и Ирак, интервенцията в Либия, Сирия, Йемен и т.н. Изминаха повече от 14 години от този ден, но краят на тази война не се вижда. Само убитите американски военни до края на 2011 г. във войната срещу „тероризма“, според официалната статистика, надхвърля 6600, а други 50400 са ранени. Преките военни разходи на САЩ за окупацията на Афганистан и Ирак отдавна надхвърлиха 1200 милиарда долара, по най-скромни оценки, но „тероризмът“ не само не е изчезнал, а точно обратното – броят на „терористичните“ атаки, пак според официалната статистика, се е увеличил 7 пъти за периода от 2001 до 2014 година. Положението през 2015 година се влошава още повече. Само за няколко седмици, освен клането в Париж, имаше самоубийствен атентат срещу митинг за мир в Анкара, атентат в Бейрут, взривен пътнически самолет в Египет. Центърът Брюксел, столицата на ЕС, е във военно положение. Ежедневие е избиването на мирно население и военнопленници в Сирия, Ирак, Йемен, Афганистан, Либия, Египет, Ливан, Мали и т.н. Войната, вместо да затихва, се разраства и обхваща все повече държави. Трябва също така да се подчертае, че за американските и западните политици, военни и медии терминът „тероризъм“ се употребява не само за тези, които извършват нападения или избиват мирно население, но главно и на първо място за справедливата въоръжена борба на революционери срещу силите за сигурност на реакционните режими или на бойците от съпротивата срещу чужди окупационни войски. В същото време стотиците хиляди цивилни жертви на военни престъпления и престъпления срещу човечеството в резултат на военните действия и окупацията на чужди страни от САЩ и техните съюзници, изобщо не се включват в жертвите на тероризма от западните експерти. Такова тълкуване на термина „тероризъм“ е абсолютно неприемливо, защото изключва жертвите на държавния тероризъм, които са над 90 % от всички жертви на тероризма.

Въпреки това изследванията на западните специалисти за причините за разрастването на „тероризма“, дори така както те го разбират, представляват определен интерес. Така например, според едно от тези изследвания, 95 % от всички самоубийствени атаки в света са реакция на чуждестранна окупация и не са свързани с влиянието на някаква религия или идеология. На практика, експертите в областта на сигурността в САЩ са единодушни, че избиването на цивилни във войните, водени от САЩ и техните съюзници, е главната причина за ръста на „тероризма“ в света. Тези изследвания обаче не могат и нямат за цел да обяснят каква е дълбоката причина САЩ да водят тези войни.

“Чичо Сам“ прескача от държава в държава,
в опит да задоволи безкрайния си глад за ресурси.

Каква е причината за войните и защо днес, в началото на 21 век, сме изправени пред заплахата от нова световна война? Научният анализ показва, че капиталистическата система с нейните непримирими противоречия е източникът на войните в съвременния свят. Съвременните войни възникват като неизбежен резултат от развитието на днешния монополистичен капитализъм.

Основният икономически закон на съвременния капитализъм е: „Осигуряване на максимална печалба чрез експлоатация, разоряване и обедняване на болшинството от населението на дадена страна, по пътя на заробването и системното ограбване на народите на другите страни, особенно на изостаналите страни, най-после по пътя на войните и милитаризирането на икономиката, използвани за осигуряване на максимални печалби. Не средната печалба, а именно максималната печалба е двигателят на монополистичния капитализъм. Именно необходимостта от получаване на максимални печалби тласка монополистичния капитализъм към такива рисковани стъпки, като заробването и системното ограбване на изостанали страни, превръщането на редица независими страни в зависими страни, организирането на нови войни, които представляват за главатарите на съвременния капитализъм най-добър „бизнес“ за извличане на максимални печалби, и най-сетне, опитите за завоюване на световно икономическо господство“ (Й. В. Сталин. „Икономически проблеми на социализма в СССР“, 1952).

Следователно, опитите за световна хегемония са закономерно следствие от основния икономически закон на капитализма и ще продължават, докато тази система съществува. Очевидно е, че претенции за световна хегемония, в определен исторически момент, ще има най-силната във военно отношение империалистическа държава. В началото на 20 век това беше Германия и това доведе до Първата и Втората световна война. След разгрома на Германия САЩ заеха това място. Още през 1945 година президентът Труман публично заяви, че победата над Германия е поставила пред американците острата необходимост да ръководят света. През периода 1950-53 година първият опит на САЩ да наложат своето господство над света с военна сила претърпя катастрофално поражение в Корея. Затова тези планове бяха временно изоставени.

Нова възможност за налагане на световната хегемония на американския империализъм се появи едва след успеха на контрареволюцията и реставрацията на капитализма в СССР и бившите социалистически страни от Източна Европа в края на 20 век. Следователно, агресивното поведение на американската финансова олигархия днес е напълно закономерно и предсказуемо. Събитията, на които сме свидетели през последните 25 години, са част от този втори опит на САЩ за установяване на световно господство. След като съветската свръхдържава се разпадна, на нейно място се появиха множество малки държави и единствено Русия, макар и многократно по-слаба от СССР, все пак имаше достатъчен икономически и военен потенциал, за да води независима политика и да се противопостави на САЩ. Дълго време Русия се опитваше да спечели приятелството на САЩ. Закрити бяха руските военни бази в Куба и Виетнам, а след 11 септември 2001 г. тя първа подкрепи „войната срещу тероризма“ на САЩ и дори се опитваше да стане член на НАТО. Но всички опити за някакво сътрудничество бяха отхвърлени от САЩ, които си бяха въобразили, че са „победили“ СССР в така наречената „студена война“ и с Русия могат да разговарят само като с победена държава.

В началото те подчиниха и присъединиха към своята сфера на влияние цяла Източна Европа. След това дойде ред на агресията срещу бившите съюзници на СССР от Близкия Изток – Ирак, Либия и Сирия.

От октомври 2015 г. руската авиация започна да нанася удари в подкрепа на сирийската армия и това беше посрещнато с нескрито раздразнение от САЩ и техните сателити. Въпреки приказките за обща коалиция срещу „тероризма“, се стигна до сваляне на руски боен самолет от турски изтребители. Няма съмнение, че това не би могло да се случи без Турция да получи предварително одобрение и подкрепа от Вашингтон. Следователно, конфронтацията между Русия и САЩ ескалира и двете страни са стигнали до такъв етап, при който не може да има връщане назад и изходът може да бъде само победата на една от страните. Разбира се, малко вероятен е пряк въоръжен конфликт между двете страни с използване на ядрено оръжие. Войната ще се води на територията на трети страни като Сирия, Украйна и т.н., и ще включва освен въоръжена борба и всички форми на икономическа, политическа и пропагандна война.

Историческият опит показва, че заплашените страни се обединяват срещу най-силната империалистическа държава. Срещу нацистка Германия беше създадена Антихитлеристката коалиция. Днес опасността от американския хегемонизъм води до сближаването на Китай, Русия, Иран и редица други независими държави. В крайна сметка претендентите за световна хегемония винаги търпят поражение от обединените сили на заплашените от тях народи. Днес е трудно да се предвиди точно какви форми, мащаби и последствия ще има този конфликт, но не може да има съмнение, че поражението на най-силната империалистическа държава ще отслаби сериозно капитализма в световен мащаб и ще даде тласък на революционната борба на народите в света.

Антиимпериалистически фронт:
www.anti-imperialistfront.org
mail:info@anti-imperialistfront.org

Вестник "Революционен пламък",

брой 5, март 2016 г.

Омар Заейд - мъченик на палестинската кауза

Омар Зайед беше преследван от властите на Израел,
преди да бъде убит в посолството на Палестина в София.

На 26 февруари 2016 палестинският борец за национално освобождение Омар Зайед беше открит мъртъв в двора на палестинското посолство в София.  Според палестинският президент Махмуд Абас става дума за „отвратително престъпление“.  А израелският вестник „Маарив“ подчертава, че убийството съвпада с посещението на българския премиер в Израел, което доказвало чудесното сътрудничество между двете страни в областта на сигурността. Думата сътрудничество в случая е неточна. Сътрудничество може да има между равностойни партньори, докато действията на българските власти по отношение на Зайед показват в каква степен страната ни се е поставила в унизителна зависимост и подчинение. Достатъчно е от Израел  да изпратят имейл с искане за екстрадиция на палестинския патриот и българската прокуратура незабавно издава заповед за неговото задържане, въпреки че той живее от 22 години в София и има тук семейство и деца. При това „вината“ на палестинеца е, че се е борил за независимостта на своята родина против чуждестранната окупация. 

Когато става ясно, че Зайед се намира на територията на палестинското посолство в София, българското Министерство на външните работи  отказва да осигури охрана на мисията въпреки молбите на палестинските дипломати. Колко струва тогава признаването на правото на палестниския народ да има своя независима държава от нашето правителство, ако то помага на окупаторите да преследват борците за освобождение на Палестина на наша територия?

Дъщерята на Омар Зайед написа във фейсбук: “Моят баща не е убиец! Той е борец против чуждестранната окупация на неговото отечество... Не баща ми е убиец - окупаторите са убийците! Те избиха толкова много деца, разрушиха толкова много домове, оставиха толкова много деца без родители и от толкова родители отнеха децата! Гордея се с баща си.“

Смъртта на Омар Зайед не само е срамно петно върху българската държва, но е тежък удар върху традиционното ни приятелство с палестинския и другите арабски народи и върху националните интереси на България. Ние не се примиряваме с политическите убийства на борците за свобода, извършвани от империализма.

Вестник "Революционен пламък",

брой 5, март 2016 г.

Наш враг е империализмът, не бежанците!

През 2015 година кризата с бежанците в Европа и България стана особено актуална тема. Бежанският поток към България се увеличи видимо от началото на годината. Фактите почти всекидневно разкриват облика на жестока човешка трагедия – хиляди намериха смъртта си край бреговете на Гърция, Турция и Италия. Сред тях има цели семейства и много деца. Други десетки хиляди скитат по границите на балканските държави в опит да достигнат Западна Европа – в момента те оцеляват под открито небе в студ и недоимък, в страх и риск. Според либералната теза бежанският поток не е проблем нито за Европа, нито за България; платените отвън „експерти подсилват общоевропейската безотговорност твърдейки, че нашата страна може безпрепятствено да посрещне всички желаещи да получат убежище. Либералите чрез лицемерна „солидарност“ към бежанците пренасочват социалната тежест, неминуемо следваща потока от хиляди бягащи хора, към най-бедните държави в Европа, каквато е и нашата. Националистически течения, но също и псевдолеви среди от друга страна описват бежанците като най-страшна заплаха за европейската цивилизация, разпалвайки омраза и непоносимост към тях заради чуждия им произход, религия и култура. Това гледище служи отново на капиталистическите интереси, които противопоставяйки едни роби на други си осигуравят спокойствието да продължат да грабят народите. Именно насаждането на такива настроения крие в себе си опасността от връщането на най-реакционния капитализъм на дневен ред – фашизмът. Гореизброените две мнения, изглеждайки на пръв поглед различни, всъщност имат и много общо – нито едно от тях не посочва истинските виновници за бежанската криза, а оттам и реалните решения; те отклоняват вниманието от причините и крият опасност от влошаване на положението.

Милиони хора бягат от почти напълно разрушените си държави, от липсата на домове и поминък, от заплахата да гладуват, да бъдат убити и изтезавани. Те бягат от Сирия, от Ирак, от Афганистан, от Либия и много други държави в Африка. Но кой и защо предизвика това положение? Във всички тези държави САЩ предизвикват и поддържат пълномащабни войни, които не спират да бушуват вече много години. Верни съюзници на Америка в това дело са основните богати европейски държави – Великобритания, Германия, Франция, Италия; верни съюзници са и държави като Израел, Турция, Саудитска Арабия. В ролята на помагачи са включени всички членове на НАТО, сред които е и България. Тези войни се предизвикват от САЩ, за да заграбят природните и човешките ресурси на изброените държави, за да отворят пътя за нови печалби за западните корпорации. За целите на грабежа и експлоатацията Америка и съюзниците направо заличават цели държави и народи от картата на Земята. Там, където още няма войни, властва пак наложена в полза на същите интереси бедност, която обрича обикновените хора на страдания и смърт.

Каква е всъщност тази криза?

Войните днес са следствие от стремежа на САЩ и техните сателити да подчинят и ограбят редица независими държави останали извън тяхната сфера на господство. САЩ днес са главната сила и стълб на световната система на империализма (съвременния капитализъм).Притежавайки най-скъпо поддържаната армия в света, САЩ с войни и терор се опитват да наложат на народите в света своята хегемония. Но Америка е в дълбока икономическа, политическа и морална криза. В такава криза изпада и подкрепящият политиката й Европейски съюз. Това е криза на световния капитализъм. В тази криза не е достатъчно да бъдат просто систематично ограбвани чрез продажни правителства страни като България. В тази криза вече се граби чрез брутално подпалване на войни срещу миролюбиви народи.

Какво е решението? 

Нужно е час по-скоро да бъде прекратена войната в Сирия. Това ще стане най-бързо когато САЩ-НАТО и водещите държави от ЕС спрат политическата, финансовата и оръжейната помощ за терористите от Ислямска държава и т.нар Свободна сирийска армия („умерените” бунтовници). Нужно е да се оказва постоянен натиск за това, включително и пред сегашното българско правителство. Трябва да бъдат прекратени всички намеси на империалистическите сили в други страни. Трябва вкрайна сметка и да бъде премахнат причинителя на войните – империализмът и въобще капитализмът.

Европейският съюз трябва да поеме своята отговорност в престъпно предизвиканите войни и по-специално за конфликта в Сирия. Това означава, че неизменна отговорност на ЕС е съдбата на бежанците, навлизащи в Европа – тяхното здраве, живот и нормални условия. ЕС е длъжен да отпусне всички необходими средства и да гарантира, че най-виновните държави, вкл. тези с най-големи парични възможности като Германия, ще се погрижат за най-голям брой нуждаещи се бежанци. Недопустимо е Германия и други западноевропейски държави, които са сред главните виновници в предизвиканите войни, да отказват прием на бежанци в техните държави.

Всички държави, но най-вече САЩ, водещите в ЕС, Турция, Израел и Саудитска Арабия, участвали във войните срещу народите на Сирия, Афганистан, Ирак, Украйна и всички други, са длъжни да изплатят пълни обезщетения на пострадалите държави за причинените материални щети и жертви. Това го налага справедливостта, само така тези страни могат да се възстановя, а милионите бежанци, включително и стотиците хиляди в Европа да се завърнат по домовете си. 

С настоящата декларация се обръщаме към всеки сънародник и всички сили, които мислят действително за цялостното подобрение на положението на българския народ. Приканваме всички леви-антиимпериалистически и действително патриотични сили да търсят обединение срещу империалистическите агресори. Защото трагедията на бежанците е само един от поредните, но не и последният епизод на предизвикваната от тях криза. Българският народ ще бъде силен в своята справедлива борба, само ако подкрепя справедливите борби на другите народи. Фалшива е загрижеността както на неолибералите и техните решения по бежанската криза – защото именно те създават войните, мизерията и проблемите. Фалшиви са и грозните внушения на омраза и истерия, които подхранват уж обезпокоени за съдбата ни националисти. Нека заблудените и честните сред тях се замислят кой печели от насаждането на омраза към потиснатите, към жертвите!

Врагът ни не са бежанците! 

Врагът ни е капитализма! Терористи са управляващите на САЩ, правителствата в ЕС и всичките им помагачи! Терористи, съсипващи българския народ, са българските правителства!

Борбата ни за мир, независимост и социална справедливост е борба на всички народи – нека като народ се наредим в тази борба рамо до рамо с останалите срещу общите ни врагове!

Вестник "Революционен пламък",

брой 4, 04.11.2015 г.