Борбата на Народен фронт - Турция против наркоразпространението

Центърът за лечение на наркозависими, открит през 2014 г. от Народния фронт и кръстен на революционера Хасан Ферит, е пример за това как работи социализмът на практика, твърдят работещите там.

У нас малко се знае за борбата, която се води в бедните работнически квартали на Истанбул. В тях полиция рядко успява да влезе, това става обикновено при специални акции и то с тежка, почти военна техника. „Полицаите-убийци“, както са известни сред хората там, често са замеряни с камъни, фойерверки, коктейли „Молотов“ и дори жителите са принудени да защитават кварталите си с оръжие. Омразата към полицията в тези части на града, разположен на два континента, има своите обективни предпоставки. Стотици са случаите на убити от полицейски куршум, хиляди са хората вкарани в затвора по политически причини.

Съпротивата срещу фашизма в Турция се организира основно от Народния фронт – марксистко-ленинска организация, преследвана, както други леви организации, от властта. Фронтът си поставя за цел премахването на капитализма по революционен път. “Окмайданъ”, “Кючук Армутлу”, “Гази”, “Чаян” и други истанбулски квартали на практика са почти изцяло под контрола на революционерите. В тях сякаш животът тече с други обороти, дневният ред в тях е различен от този в другите краища на Истанбул. Навсякъде по стените могат да се видят изписани комунистически лозунги и символи. По улични стълбове и фасади на сгради има окачени червени знамена.

Тъй като за властта представлява трудност да влезе със сила в тези квартали, тя използва и друга тактика – да разбие общностите чрез деградация. Наркодилъри, хазартни босове и сводници, не само, че не са преследвани от полицията, но и умишлено са насърчавани и специално изпращани в районите, в които революционерите имат силно присъствие. Господстващите класи в Турция се стремят чрез морално разложение да отнемат желанието на народа за борба против капиталистическата система. Именно затова, Народният фронт се стреми активно да прочиства от тези явления кварталите, които контролира. 

Всяка информация за развиване на хазартна дейност или проституция там се проверява от членове на Народния фронт. Провинилите се биват гонени от кварталите, а при рецидив се наказват на улицата. Дейността им моментално се прекратява, помещенията им демонстративно се събарят. Полагат се всички усилия да се помогне на жените, принудени да проституират. Някои от тях впоследствие се включват в редовете на революционната борба.

У нас малко се знае за борбата, която води турският народ
против фашизма и деградацията. Нивото на организираност
на революционерите може да служи за пример.

Най-големият проблем за бедните части на Истанбул обаче са наркотиците. Техните разпространители се ползват и с особено голямо покровителство от страна на властта. Наркодилърите постоянно се стремят да влязат в революционните квартали и да продават там отровите си. В тях обаче срещат най-решителна съпротива от страна на Народния фронт. Срещу наркомафията се организират различни мероприятия, като дискусии, митинги, както и публично наказание за доказали се рецидивисти в продаването на наркотици. Иззетата от Народните милиции дрога се изгаря демонстративно на улицата. По време на едно от шествията против наркоразпространието през 2013 г., дилъри откриват стрелба по демонстрантите и убиват революционера Хасан Ферит.

През 2014 г. на негово име Народният фронт създава център за лечение на наркозависими в квартал Гази, Истанбул. Това е първото подобно място в Турция. Основен принцип на центъра е лечение, без употребата на медикаменти. Идеята е да се представи колективният живот, като алтернатива на дрогата. 

От откриването на „Хасан Ферит“ досега в него са се лекували около 1000 пациенти. Над 200 от тях са напълно излекувани, а някои от тях дори са се включили в революционната борба. Случвало се е дори да дойдат хора от други държави, за да се лекуват. Лечението в центъра е изцяло безплатно и доброволно. Дължината на престоя е строго индивидуална и зависи от отделния случай. Обикновено периодът на лечение е между 5 месеца и 1 година.

Революционерите знаят как да изпращат своите герои.
Погребението на Хасан Ферит.

Най-разпространените наркотици в тези квартали на Истанбул са хероин и бонзай. За да помогнат на пациентите в периодите на абстиненция, отговарящите за „Хасан Ферит“ използват само някои болкоуспокояващи. Работи се изцяло с методи на убеждаване и подкрепа. Това е в контраст с методите на работа на правителствените и частните клиники за лечение на наркозависими в Турция. За да притъпят желанието на пациентите да използват определен наркотик, те дават на лекуващите се друг вид „медицинска“ дрога. По този начин проблемът не се решава, а зависимостта остава. Освен това тези клиники са особено скъпи и са достъпни само за привилегированите класи. Обикновено в тях се лекуват деца от богати семейства.

Целият ден на лекуващите се в „Хасан Ферит“ преминава в колективни занимания – колективно четене, колективно чистене, колективно участие в театрална трупа, дискусии, музика, колективно готвене. „Живеем като семейство“, споделя Йелиз Кълъч, която работи в центъра. Целта е съзнанието на пациентите постоянно да бъде ангажирано с нещо, за да нямат време да мислят за дрога. При някои от тях изкушението все още е голямо. Затова на новопостъпилите се отнемат личните телефони, документите и парите, за да не съществува шанс да се сдобият с наркотици.

„Борбата срещу дрогата не е независима от класовата борба“, твърди още Йелиз. „Хасан Ферит“ постоянно е атакуван от полицията и от наркодилърски банди. Те виждат в този център разрастваща се заплаха, която някой ден ще помете системата, която те под една или друга форма бранят. Наркоразпространението е инструмент, чрез който капитализмът се самозащитава. Това обаче е до време. „Ние знаем, че в сегашната система проблемът не може да бъде разрешен напълно, но „Хасан Ферит“ е пример за това как работи социализмът на практика“, споделя друг работещ в центъра. 

Вестник "Революционен пламък",

брой 7, септември 2016 г.

Защо бе убита Дилек Доан?

Кючюк Армутлу или просто Армутлу, е беден квартал, разположен в европейската част на мегаполиса Истанбул. От самото си създаване до ден днешен, кварталът винаги е бил мишена на държавния терор в Турция. Една от проявленията на този необуздан фашистки терор бе убийството на Дилек Доан през октомври 2015 година. Убийството на Дилек не беше първото нито щеше да е последното убийство в Армутлу.

Как се стигна до убийството?

На 18 Октомври 2015 година, около 04:30 часа през нощта, десетки полицаи от отдела за „борба с тероризма“ при истанбулската полиция придружени от отреди командоси нахлуват в „Кючюк Армутлу“. Поводът за тази поредна акция на полицията в квартала, става анонимен сигнал подаден от „добросъвестен“ гражданин, в който се твърди, че жена на име Хатидже Р. Кълъч, която е заподозряна като една от извършителките на нападението на Американското консулство, което се намира не далеч от квартала, се укрива в къща в Армутлу. Въпреки, че липсват, каквито и да е доказателства потвърждаващи тази информация, истанбулската полиция, която е способна на всичко в името на това да докаже своята (!) преданост на господарите си отвъд океана, решава да извърши операция в бедния истанбулски квартал.

Призори на 18 Октомври, няколко къщи в квартала са обискирани от полицията. Жителите на квартала, които десетки пъти са преживявали десетки подобни операции не се изненадват, когато маскирани и тежковъоръжени полицаи чукат на вратата им. Един от обискираните домове е и този на семейство Доан. Полицаите влизат вътре и започват да обискират дома на семейството, стая по стая, стигат и до стаята на дъщерята на семейството-24-годишната Дилек. Тя се обръща към полицаите с думите: „обуйте калцуни“, след което последва изстрел. Дилек се свлича на земята повалена от един куршум изстрелян от полицая-убиец Юксел Могултай. Родителите и братята ѝ са в шок. Те започват да замерят полицаите, с каквото им попадне. Убийците на свой ред, вместо да извикат на място екип на спешна помощ, се опитват да усмирят семейство Доан. След като успяват да изгонят от дома си полицаите, близките на Дилек се обаждат на спешните медици. Линейката потегля към мястото, полицаи спират медиците недалеч от квартала, така на практика те забавят оказването на помощ на Дилек Доан. Съседи на семейството се притичат на помощ и качват в своя автомобил ранената Дилек. По пътя към една от болниците в района, семейството се засича с медицинския екип. Дилек е преместена в линейката. След като обикалят три болници, накрая тя е приета в болницата в кв. „Окмедайнъ“.

 

Кадър от погребението на Дилек

Часове след като Дилек бива простреляна от полицаите-убийци, прокуратура и полиция се залавят на работа за да легитимират поредното си убийство. Полицията изфабрикува досие, в което младото момиче е уличено във връзки с „нелегална организация“. Буржоазната медия също впряга всички свои драскачи, за да помогне на полицията да оправдае убийството. Дилек Доан бива обявена за „атентатор самоубиец“, а семейството ѝ е лансирано като клетка на „терористична организация“. През цялата една седмица, в която Дилек се бори за живота си в болницата буржоазните медии не спират да сипят лъжи и откровени измислици по адрес на близките ѝ, така чак до момента, в който тя издъхва...

На 25 Октомври в 17:35 минути Дилек Доан издъхна в болницата в кв. Окмейданъ“, младият ѝ живот бе почернен от фашистките куршуми на олигархията. Хиляди я изпратиха в последния ѝ път. Чиидем Якши остана в историята, с онази снимка, запечатал момента, в който тя за последен път поглежда към Дилек. Тогава никой не знаеше, че Чиидем ще потърси сметка заедно с Берна Йълмаз от убийците на Дилек, полицаите на фашистката ПСР.

Народът и този път не остана без справедливост.

Водни оръдия и газови бомби вместо концерт

Планираният за 12 април концерт на революционната турска музикална група Йорум беше забранен от турските власти, а тълпата, отишла да види любимите си изпълнители беше разгонена с водни оръдия и газови бомби.

Концертът се организира за пета поредна година и е под надслов “Да живее независима Турция“. Всяка година на него се събират все повече хора. През 2014 г. събитието беше посетено от почти един милион души.

Тези концерти имат характер на политически митинги. Групата е известна със своите социални текстове, възхваляващи класовата борба на работническата класа и съпротивата на народите по света срещу империалистическата агресия. Сред най-популярните песни на Йорум са “Америка - вън“, и “Ние сме прави, ние ще победим“. През 2015 г. група Йорум ще отпразнува своята 30-годишнина.

Турските управляващи усещат като заплаха тези концерти и особено обвързаността им с революционното движенев Турция. Повод за забраната на концерта тази година се превърна революционната акция на двама младежи. Те взеха за заложник прокурора на делото за смъртта на 15-годишния Беркин Елван. Момчето е уцелено от полицейска газова граната по време на протестите в Истанбул през 2013 г. Прокурорът е участвал в прикриването на доказателствата, уличаващи виновните полицаи в убийството на Беркин. Освен това е искал, вместо като жертва, 15-годишто момче да бъде разглеждано като престъпник, член на терористична организация. След смъртта си Беркин се превръща в знаме на революционерите. Образът му може да се види изрисуван на много места в бедните работнически квартали. На него Група Йорум посвещават песента “Беркин, стани“, когато момчето още е в кома.

Империализмът ежедневно ни облъчва със своята буржоазна култура Това налага създаването на алтернативно, пролетарско изкуство. Група Йорум са пример в това отношение. Техните текстове вдъхновяват революционерите от цяла Турция за борба срещу фашисткото правителство на Реджеп Ердоган, за борба за справедливост и социализъм.

Самите музиканти от Йорум дават личен пример и участват в борбата на своя народ. Във всички свои изявлания те подчертават, че са марксисти- ленинисти и че се борят за социализъм. В деня на забранения концерт те излязоха с инструменти по площади и малки улички и свириха сред хората. Същия ден някои от музикантите бяха арестувани. Между сблъсъците с полицията на 12 април феновете на Йорум скандираха: “Група Йорум е гласът на народа и той не може да бъде заглушен“.

Концертът през 2014 г. беше посетен от почти един милион души