„Никога не бе
ми идвало и не би ми дошла наум идеята да пиша някакви спомени из личния си
живот. Не мислех, че той представлява някакъв общ интерес, та да го описвам. Но
най-сетне бях принуден да направя нещо в това отношение.„ – това разкрива в предговора
на мемоара си „Кратки бележки из моя живот“ вече възрастният Димитър Благоев. А
всъщност неговият живот и дейност будят интереса на поколения последователи.
Димитър Благоев остава
в историята като създателят на организираното социалистическо движение в
България и на първата социалдемократическа партия на Балканския полуостров. Неговият
основен принцип почива на идеята за организиране на работническата класа и
придаване политически характер на борбите й. На тази идея Благоев посвещава
целия си живот.
Роден е през 1856
година в село Загоричане, там получава и началното си образование.
Петнадесетгодишен заминава да учи първоначално в Одрин, а по-късно в Габрово и
в Стара Загора. По време на Руско-турската освободителна война помага на
опълченците и руските войски. След Освобождението закратко е работник в
тютюневия склад в Свищов. През 1879 година заминава да учи в Духовната
семинария в Одеса, където е студент неговият брат-близнак. Оттам се прехвърля в
Санкт Петербург.
Именно в Петербург
Благоев се запознава с марксистката литература и обрича живота си на идеите за
социално равенство. По време на престоя си създава и първата
социалдемократическа организация в Русия, т.нар. Благоева група. Групата
обединява около 15 марксистки кръжока, разполага с нелегална библиотека и
печатница. Основа на нейната програма е разпространението на марксистките идеи
сред работническата класа и подготовката й за борба. За целта са издадени два
броя на вестник „Рабочий“. Всъщност Благоевата група се явява предвестник на бъдещата
Всесъюзна комунистическа партия болшевики. Две години след създаването на
организацията Благоев е арестуван и върнат в България. Самата група също скоро
се разпада.
Вече в България
Благоев постепенно осъзнава необходимостта от силно ляво движение, което кактода
подготвя философията и идейната същност на марксисткото учение, така и да
действа в практически план – организации и дружини. Благоев посвещава цялата си
дейност на социалистическите принципи – пише статии, издава брошури. Така
оформя окончателно марксистките си възгледи
и си поставя за цел създаването на партия на работническата класа в България.
Развитието на идеята
на Благоев преминава през определени етапи. Ясна е целта – чрез една нова
партия да се даде отпор на добиващото огромни размери социално робство, на
монархията, потъпкваща идеалите, за които са дали живота си българските
апостоли на Свободата. Първата стъпка е направена през април 1891 година.
Димитър Благоев и съмишленици се събират в Търново в лозето на Никола Габровски,
където приемат теоретичните основи на бъдещата социалдемократическа партия и
насрочват датата за Учредителен конгрес на Бузлуджа. Така това събрание се
превръща в Първата социалистическа сбирка в България. Уставът и програмата на
бъдещата партия са вдъхновени от тези на европейските социалистически партии и
по-конкретно – Френската работническа партия и Немската социалдемократическа
партия, но без почерпените идеи да са пълно подражание. Напротив – те биват
преосмислени и адаптирани към условията и нуждите на българското общество.
Няколко месеца
по-късно, на 2 август 1891 година, по инициатива на Благоев под връх Бузлуджа в
Стара планина се провежда Учредителното събрание на Българската
социалдемократическа партия(БСДП). Събирането е тайно, тъй като режимът на Стамболов
силно ограничава свободата на слово и сдружаването. Бузлуджанският конгрес е
кулминация на първия устрем към създаване на социалистическо движение в
България и бележи началото на организираната партийна дейност за разпространяване
на социалистическите идеи сред работническата класа. На учредяването на БСДП
присъстват около 20 представители на социалистическите дружинки в цялата
страна. БСДП приема за своя идеология марксизма. Основна цел е подготовката на
работниците за социалистическа борба за справедливост срещу развиващия се в
България капитализъм и властващите буржуазни ценности. За ръководен орган е
избран Общ съвет със седалище Велико Търново. Уставът приема децентрализирана
структура на партията и автономия на отделните дружинки. Възприема се идеята за
издаване на печатен орган и брошури за пропагандиране на марксистките идеи сред
работниците. За първи номер в серията брошури „Българска социалдемократическа
библиотека“ е избрана книгата на Димитър Благоев „Що е социализъм и има ли той почва
у нас?“.
Трудът на Благоев е
първото оригинално българско марксистко съчинение. В
първите три глави е изложена системата на учението на Маркс и Енгелс, а в последната
четвърта глава авторът представя обширно изследване на
обществено-икономическото развитие на България след Освобождението, в което се
обосновава тезата, че се оформят капиталистическа и работническа класа и във
връзка с това научният социализъм има социални корени и обществена почва за
развитие.
Димитър
Благоев защитава своята теория за нуждата от обединение на социалистическото с
работническото движение и съществуване на силна работническа партия, с което се
противопоставя на идеите на Българския Социалдемократически съюз(БСДС), организацията на „съюзистите“,
създадена от Янко Сакъзов година след тази на „партистите“(БСДП). През този период Благоев
многократно е арестуван от властите във връзка с политическата си дейност. След
падането на режима на Стамболов през 1894 година Благоев допринася за
сближаването между БСДС и БСДП и обединението им в Българска работническа
социалдемократическа партия(БРСДП) в името на единодействието. Въпреки усилията
му, противоречията вътре в партията не стихват, което е води до окончателното
им разцепване на „тесни“ социалисти – тези, които безкомпромисно отричат
капиталистическия модел и се борят за нов социален строй, и „широки“ социалисти
на Сакъзов, склонни на сътрудничество с буржуазията. Димитър Благоев оглавява
БРСДП, която изповядва марксистките
позиции.
Цялата
последвала дейност на Благоев е посветена на социалистическата борба и
антиимпериалистическите позиции. Създател е на първия неказионен съюз в
България (Общ
работнически синдикален съюз, 1904год.), деен участник във Втория Интернационал (1910 год.), автор на множество брошури и
статии, носители на идеите на марксисткото учение.
Димитър Благоев посреща
с въодушевление Великата октомврийска социалистическа революция в Русия и
подкрепя идването на власт на болшевиките. През 1919 година под негово
ръководство БРСДП напуска разпадащия се Втори Интернационал и става
съоснователка на Третия Комунистически Интернационал. Партията се преименува на
Българска комунистическа партия. След деветоюнския преврат през 1923
година, вече тежко болен, Благоев е принуден да се оттегли от активна
политическа дейност.
Димитър Благоев
завинаги оставя своя отпечатък в историята като бащата на българския
социализъм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар