Проф. Велко Вълканов: Хора, събудете се! Фашизмът е жив!

Затвор до 3 години и глоба до 5000 лв. за проповядване на комунизъм искат депутатите Методи Андреев от ГЕРБ и Мартин Димитров и Петър Славов от Реформаторския блок.

През 2000 г. фашизоидите успяха да прокарат в Народното събрание абсурдния Закон за  обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. В чл.2 от закона са посочени  основанията да се обяви “режимът” за престъпен. Те са: лишаване от правото на собственост (макар че България е една от малкото страни, в които почти всяко семейство има собствен дом), лишаване на хората от право на образование (както например, са били лишени от образование Петко Бочаров, Георги Коритаров, Георги Марков, Иво Инджев и стотици хиляди други хора), подчиняване интересите на страната на чужда държава до обезличаване на националното достойнство и практическата загуба на държавния суверенитет. В този пункт авторите на закона очевидно са се объркали, приписвайки на комунизма това, което тъкмо днес, при “демокрацията”, наблюдаваме -  вкарана в ЕС и НАТО България бе наистина лишена от всякакъв държавен суверенитет.  

В чл.3 се заявява че “Българската комунистическа партия е била престъпна организация”. Остава все пак неясно дали БКП бе престъпна организация и когато в годините на Втората световна война оглави въоръжената съпротива на българския трудов народ срещу нацистка Германия и нейните съюзници в България. И както десетилетия след това оглави строителството на една модерна държава с призната по света икономика и култура и широки социални придобивки за всеки българин, каквато бе България до 1989 г., Но както и да е, няма защо да разглеждаме в подробности едно идиотско творение на хора с очевидна умствена и нравствена недостатъчност. Занимателното в случая е, че както умствената, така и нравствената недостатъчност са - странно, способни да се развиват. Което ще рече, че от тъпото може да има и по-тъпо. 

Няколко народни представители от мнозинството (не искам да споменавам недостойните им имена) са внесли законопроект за допълнение на посочения по-горе закон, като предлагат всички символи, лозунги, фотоси, знаци и всякакви предмети, създадени през комунистическия режим с цел неговата възхвала, да бъдат премахнати. Законът се отнася не само до всички държавни органи и органите на местната власт, но и до  “публичноправни организации, физически или юридически лица”. За нарушение на изискванията физически лица могат да бъдат глобявани с 200 лв., а юридическите лица - с 2000 лв.

Със символите нещата са горе долу ясни - ако БСП сложи на входа на своя клуб сърп и чук, ще плати глоба от 2000 лв., ако аз пък като гражданин сложа на ревера си сърп и чук - ще платя глоба от 200 лв.

За проф. Велко Вълканов този закон е стъпка
към възраждането на фашизма у нас.

Неясно остава как ще се наказват лицата, които са възхвалявали не Комунистическата партия, а нейни изтъкнати дейци. Ще мога ли например да изучавам и да преподавам безопасно за мен трудовете на първоучителя на комунистите Карл Маркс? Ще мога ли да се позовавам на великия българин Христо Ботев, който в “Символ-верую на българската комуна” пише: “Изповядвам единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото”? Ще бъда ли наказан, ако си позволя да кажа две хубави думи за комуниста Георги Димитров, който в Лайпцигския процес нанесе първия решителен удар на нацистите? Ще ми бъде ли позволено да цитирам големия мексикански художник Диего Ривера, според когото всички велики художници са комунисти? Ще ме глобите ли, ако възхваля прочутата “Герника” на комуниста Пикасо? Ще извърша ли грях, ако препоръчам на своите приятели да прочетат книгата на Луи Арагон “Човекът комунист”? Ще платя ли глобата, ако по някакъв повод се позова на Вапцаров, Гео Милев,   Христо Ясенов, Йосиф Хербст? 

Никак не ми е ясно също как трябва да се отнасям към Куба и нейните държавни ръководители като Фидел Кастро и Раул Кастро. Мъгляво ми е и отношението към Горбачов? Как трябва да го разглеждам този човек - като комунист или като гробокопач на комунизма? Какво отношение ще ми препоръчате да усвоя към Чарли Чаплин, който според много негови изследователи е бил комунист (поради което именно и бил изгонен от САЩ). Поставя се и въпросът какво трябва да бъде моето отношение към ония, които са се борили срещу комунистите. Например Хитлер, например Мусолини, например Франко и пр. За Богдан Филов ми е ясно. Ще трябва да го хвалим. Той ни привърза към тристранния фашистки пакт, той обяви война на САЩ и Англия, той внесе законопроекта за защита на нацията. Без всякакво съмнение достоен мъж, съвършено несправедливо осъден от т.нар. Народен съд.

В законопроекта откривам съществен  недостатък: в престъпление е възведено  ползването на всеки символ на комунизма, а нищо не се казва за лицата, които от Девети септември до Десети ноември практически обслужваха каузата на комунизма. Трябва може би всички тези “строители” на комунизма, да бъдат изхвърлени незабавно от системата на държавния апарат. Недопустимо е хора като Бойко Борисов, Цв. Цветанов, Цецка Цачева, Росен Плевнелиев, Красимир Велчев и пр., клели се във вярност към комунизма, днес да ръководят държавата ни.

Изобщо целият законопроект е очевидно непромислен. Трябва да положим определени усилия да внесем малко светлина в иначе твърде тъмното съзнание на неговите автори. Очевидно на тях не им е съвсем ясно или се правят, че не им е ясно, каква е разликата между комунизма и фашизма (нацизма). А тя е толкова очевидна! 

Комунизмът, господа фашизоиди, е едно от най-светлите учения на този свят. Той е сам по себе си човеколюбие. Прочетете “Манифеста на Комунистическата партия” и ще видите (ако изобщо сте в състояние да виждате великото), че това е най-човеколюбивото съчинение през последните двеста години. Милиони хора по света свързват своите надежди с очакваната победа на заложените в комунистическата кауза идеи. 

Не може, разбира се, да се отрече, че в процеса на осъществяване на някои от тези идеи бяха извършени редица грешки, нарушения и дори престъпления. Главно в сталинистките години. Но кое велико учение е било осъществено без своите извращения? Християнството, което е едно от най-великите морални учения, стигна до наши дни, преминавайки през множество ужасни престъпления - вартоломееви нощи, инквизиции, клади и пр., но въпреки това то бе и остава велика ценностна система, която иска да внесе и внася благородство в поведението на всеки човек. Но, слава Богу, на никого не му е хрумнала мисълта да забрани ползването на кръста като символ на християнството. И каквото отношение имаме към християнството, такова отношение следва да имаме и към комунизма. Въпреки всички извращения той бе и остава пътеводна звезда за целия човешки род. Той е светлата надежда на човечеството.

Ако комунизмът е изначално философия на човечността, фашизмът е, напротив, изначално е една философия на злото. След като прочетете “Комунистическия манифест”, прочетете и “Моята борба” на Хитлер, за да се удостоверите в пълната противоположност на двете социални системи. Фашизмът е открито човеконенавистничество, доказало се през ужасните години на Втората световна война. Жестокостта е възведена в добродетел, омразата към другите - в достойнство. Поради това всеки привърженик на фашизма е вече сам по себе си престъпник. Не е необходимо да се доказват отделни негови престъпни прояви. Те са доказани чрез престъпния характер на системата, на която се е подчинил. 

Трябва да отбележа, че проектираният закон е между другото и прикрит опит да се реабилитират фашистите. Вижте последната разпоредба на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен: “Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит” (чл.4). Текстът направо оправдава преследването на антифашистките сили у нас не само преди Десети ноември, но и преди Девети септември. Това следва от простия факт, че въпросните законодатели искат да разрушат паметниците и на загиналите по време на антифашистката съпротива народни синове и дъщери, т.е. на хора, които нямат никакво отношение към допуснатите след Девети септември прегрешения. Забравя се, че именно заради Съпротивата и партизанското движение България като сателит на Хитлер след войната не бе подложена на тежки санкции от страна на западните страни от антихитлеристката коалиция.  

Носенето на тениски с лика на Никола Вапцаров
скоро може да попада под ударите на закона.

Текстовете, които ни забраняват да ползваме символите на комунизма, са все още само законопроект. Но от този парламент може да се очаква всичко. Не е изключено утре да ни изправят пред съда за това, че сме пренебрегнали неговите разпоредби. И кои ще бъдат нашите съдии? Георги Коритаров, Иво Инджев и подобните на тях. Във всеки случай аз няма да се подчиня на този закон и, оставайки верен на символите на комунизма, ще се оставя и да бъда съден от хора, които вече четвърт век срамят нацията ни. Нека България изживее и този срам!

Очевидно е обаче, че не трябва да спрем да бием камбаната: Хора, събудете се! Фашизмът е жив!

Вестник "Революционен пламък",

брой 6, юли 2016 г.

Димитър Благоев - основател на марксисткото движение у нас

Тази година се навършват 125 години от създаването на българското марксистко революционно движение.

Роден на 14 юли 1856 г. в с. Загоричане, Костурско (при първата Фердинандова катастрофа на Междусъюзническата война, завзето от Гърция). Ранните му години са свързани с бедност и е принуден да започне училище чак на 16-годишна възраст, когато се записва в габровската гимназия. За да спести пари за следването си в Русия, по време на войната отива да раобти в Свищов. Заминава за Одеса и успява да се запише в духовната семинария. След година напуска и през 1880 г. постъпва в университета в Петербург. Повлиян е от революционните настроения на студентите и учителите.

За няколко години изучава всички основни автори на социализма, като най-вече е повлиян от Карл Маркс. Така през 1883 г. организира в Петербург група от младежи с подобни виждания и както сам казва: „Нашата група беше първата социалдемократическа група в Русия и се роди съвсем самостоятелно и независимо от съществуващите по-рано подобни групи в Русия”. Започва активна пропагандаторска дейност сред руските работници и студенти. Издава вестник “Рабочий”, поради което е подложен на репресии от страна на царизма и е екстрадиран обратно в България.

Димитър Благоев като директор
на Скоблевата гимназия във Видин през 1887г.

Тук той има основна роля за създаването на социалистическите организации и печат. Пише ключови аналитични трудове, като великото му произведение “ Що е социализъм и има ли почва у нас?” С което описва закономерното създаване на пролетарската класа и нейната съдба да освободи човечеството от всякакво потисничество.  На  20 юли 1891 г. на връх Бузлуджа (там са почитали Стефан Караджа и Хаджи Димитър), се  учредява Българската социалдемократическа партия. Започва време на обиди и клевети срещу БСДП, арести, обиски, подклаждани от режима на Стамболов (който репресира както знаем и капитан Петко Войвода, докарва Фердинанд за цар и т.н.).

През 1894 г. след като пада Стамболов, Благоев започва да преподава в гимназията и продължава политическата си дейност. Редактира сп. „Ново време”, в. „Работник”, пише редица трудове, между които е „Развитието на социализма в България”. 1902 г. Благоев е избран за народен представител. В борбата с разцеплението в партията Благоев обособява БРСДП (т.нар. тесни социалисти); запазва марксическия тип на партията; взаимодейства най-тясно с руските болшевики. Учредява ОРСС – Общият Работнически Синдикален Съюз - първата класова революционна работническа профсъюзна организация в България. Димитър Благоев е и един от създателите на БКП през 1919 г.

Умира на 7 май 1924 г., изпратен от хиляди работници, последователи и сподвижници.

Вестник "Революционен пламък",

брой 6, юли 2016 г.

98 години гори пламъкът на Октомврийската революция

На 7 ноември (25 октомври стар стил) в Русия под ръководството на Ленин и болшевишката партия избухва Великата октомврийска социалистическа революция (ВОСР). Оръдията на крайцера „Аврора“ дават сигнал за  щурма на Зимния дворец в Санкт Петербург. Руският царизъм окончателно е съборен, унищожени са остатъците от феодализма.

Веднага е издаден „Декрет за мира“, оповестяващ излизането на Русия от Първата световна война, заклеймявайки я като “война за това, как да се разделят между силните и богати народи заграбените от тях слаби народности“. Земята на помешчиците е конфискувана в полза на общинските поземлени комитети и околийските Съвети на селските депутати. На 2 ноември 1917 г. е провъзгласена „Декларация за правата на народите в Русия“, гарантираща равни права за всички народностии отмяната на всякакви национални и национално-религиозни привилегии и ограничения, характерни за времето на царизма. Образованието и здравеопазването стават безплатни.

След Октомврийската революция, свалените монархически сили започват гражданска война. Те са подкрепени от военна интервенция на 14 държави (включително САЩ), чиито буржоазни правителства изпитват ужас, че същите събития могат да се повторят и в техните страни. Въпреки това Червената армия успява да удържи геройска победа над силите на реакцията. Създава се Съюз на съветските социалистически републики.  Това   дълбоко   беляза световната политика. От тук нататък унищожаването на СССР става една от основните цели на империалистическите държави. На мястото на изоставащата полуфеодална Руска империя се създава държавата на работниците и селяните, която извършва невиждан икономически скок, ликвидира безработицата, крайната бедност и експлоатацията на работническата класа.

Октомврийската революция за пръв път разбива веригата на империализма. Тя смазва твърденията на буржоазията, че социализмът е утопия и че не може да има свят без частна собственост. Октомври вдъхновява потиснатите работници от целия свят в борбата им срещу господарите. Той доказва, че пролетариите, начело на селячеството, могат сами да управляват държава и да градят просперираща икономика без буржоазията, против буржоазията. Най-вече ВОСР показа, че капитализмът може да бъде победен от съзнателния и организиран пролетариат.

За противниците на Октомврийската революция Ленин казва:

            “Нека буржоазията и пацифистите, генералите и еснафите, капиталистите и филистерите, всички вярващи християни и всички рицари от II и II1/2 Интернационали хулят яростно тази революция. С никакви потоци от злоба, клевета и лъжа не ще замъглят те този световноисторически факт, че за пръв път от стотици и хиляди години робите отговориха на войната между робовладелците с открито провъзгласяване на лозунга: да превърнем тази война между робовладелците за подялба на своята плячка във война на робите от всички нации против робовладелците от всички нации.“ (Вестник „Правда”, бр.234 от 18 октомври 1921г.)

Вестник "Революционен пламък",

брой 4, 04.11.2015 г.

124 години марксистко движение в България

 „Никога не бе ми идвало и не би ми дош­ла наум идеята да пиша някакви спомени из личния си живот. Не мислех, че той представлява някакъв общ интерес, та да го описвам. Но най-сетне бях принуден да направя нещо в това отношение.„ – това разкрива в предговора на мемоара си „Кратки бележки из моя живот“ вече възрастният Димитър Благоев. А всъщност неговият живот и дейност будят интереса на поколения последователи.

Димитър Благоев остава в историята като създателят на организираното социалистическо движение в България и на първата социалдемократическа партия на Балканския полуостров. Неговият основен принцип почива на идеята за организиране на работническата класа и придаване политически характер на борбите й. На тази идея Благоев посвещава целия си живот.

Роден е през 1856 година в село Загоричане, там получава и началното си образование. Петнадесетгодишен заминава да учи първоначално в Одрин, а по-късно в Габрово и в Стара Загора. По време на Руско-турската освободителна война помага на опълченците и руските войски. След Освобождението закратко е работник в тютюневия склад в Свищов. През 1879 година заминава да учи в Духовната семинария в Одеса, където е студент неговият брат-близнак. Оттам се прехвърля в Санкт Петербург.

Именно в Петербург Благоев се запознава с марксистката литература и обрича живота си на идеите за социално равенство. По време на престоя си създава и първата социалдемократическа организация в Русия, т.нар. Благоева група. Групата обединява около 15 марксистки кръжока, разполага с нелегална библиотека и печатница. Основа на нейната програма е разпространението на марксистките идеи сред работническата класа и подготовката й за борба. За целта са издадени два броя на вестник „Рабочий“. Всъщност Благоевата група се явява предвестник на бъдещата Всесъюзна комунистическа партия болшевики. Две години след създаването на организацията Благоев е арестуван и върнат в България. Самата група също скоро се разпада.

Вече в България Благоев постепенно осъзнава необходимостта от силно ляво движение, което кактода подготвя философията и идейната същност на марксисткото учение, така и да действа в практически план – организации и дружини. Благоев посвещава цялата си дейност на социалистическите принципи – пише статии, издава брошури. Така оформя окончателно  марксистките си възгледи и си поставя за цел създаването на партия на работническата класа в България.

Развитието на идеята на Благоев преминава през определени етапи. Ясна е целта – чрез една нова партия да се даде отпор на добиващото огромни размери социално робство, на монархията, потъпкваща идеалите, за които са дали живота си българските апостоли на Свободата. Първата стъпка е направена през април 1891 година. Димитър Благоев и съмишленици се събират в Търново в лозето на Никола Габровски, където приемат теоретичните основи на бъдещата социалдемократическа партия и насрочват датата за Учредителен конгрес на Бузлуджа. Така това събрание се превръща в Първата социалистическа сбирка в България. Уставът и програмата на бъдещата партия са вдъхновени от тези на европейските социалистически партии и по-конкретно – Френската работническа партия и Немската социалдемократическа партия, но без почерпените идеи да са пълно подражание. Напротив – те биват преосмислени и адаптирани към условията и нуждите на българското общество.

Няколко месеца по-късно, на 2 август 1891 година, по инициатива на Благоев под връх Бузлуджа в Стара планина се провежда Учредителното събрание на Българската социалдемократическа партия(БСДП). Събирането е тайно, тъй като режимът на Стамболов силно ограничава свободата на слово и сдружаването. Бузлуджанският конгрес е кулминация на първия устрем към създаване на социалистическо движение в България и бележи началото на организираната партийна дейност за разпространяване на социалистическите идеи сред работническата класа. На учредяването на БСДП присъстват около 20 представители на социалистическите дружинки в цялата страна. БСДП приема за своя идеология марксизма. Основна цел е подготовката на работниците за социалистическа борба за справедливост срещу развиващия се в България капитализъм и властващите буржуазни ценности. За ръководен орган е избран Общ съвет със седалище Велико Търново. Уставът приема децентрализирана структура на партията и автономия на отделните дружинки. Възприема се идеята за издаване на печатен орган и брошури за пропагандиране на марксистките идеи сред работниците. За първи номер в серията брошури „Българска социалдемократическа библиотека“ е избрана книгата на Димитър Благоев „Що е социализъм и има ли той почва у нас?“.

Трудът на Благоев е първото оригинално българско марксистко съчинение. В първите три глави е изложена системата на учението на Маркс и Енгелс, а в последната четвърта глава авторът представя обширно изследване на обществено-икономическото развитие на България след Освобождението, в което се обосновава тезата, че се оформят капиталистическа и работническа класа и във връзка с това научният социализъм има социални корени и обществена почва за развитие.

Димитър Благоев защитава своята теория за нуждата от обединение на социалистическото с работническото движение и съществуване на силна работническа партия, с което се противопоставя на идеите на Българския Социалдемократически съюз(БСДС), организацията на „съюзистите“, създадена от Янко Сакъзов година след тази на „партистите“(БСДП). През този период Благоев многократно е арестуван от властите във връзка с политическата си дейност. След падането на режима на Стамболов през 1894 година Благоев допринася за сближаването между БСДС и БСДП и обединението им в Българска работническа социалдемократическа партия(БРСДП) в името на единодействието. Въпреки усилията му, противоречията вътре в партията не стихват, което е води до окончателното им разцепване на „тесни“ социалисти – тези, които безкомпромисно отричат капиталистическия модел и се борят за нов социален строй, и „широки“ социалисти на Сакъзов, склонни на сътрудничество с буржуазията. Димитър Благоев оглавява БРСДП,  която изповядва марксистките позиции.

Цялата последвала дейност на Благоев е посветена на социалистическата борба и антиимпериалистическите позиции. Създател е на първия неказионен съюз в България (Общ работнически синдикален съюз, 1904год.), деен участник във Втория Интернационал (1910 год.), автор на множество брошури и статии, носители на идеите на марксисткото учение.

Димитър Благоев посреща с въодушевление Великата октомврийска социалистическа революция в Русия и подкрепя идването на власт на болшевиките. През 1919 година под негово ръководство БРСДП напуска разпадащия се Втори Интернационал и става съоснователка на Третия Комунистически Интернационал. Партията се преименува на Българска комунистическа партия. След деветоюнския преврат през 1923 година, вече тежко болен, Благоев е принуден да се оттегли от активна политическа дейност.

Димитър Благоев завинаги оставя своя отпечатък в историята като бащата на българския социализъм.