Музикална вечер с Група Йорум в София

Приятели на група „Йорум“ организираха музикална вечер в София на 9 юни 2018 г. В залата на Читалище "Природа и наука" се събраха над 60 човека за да покажат своята солидарност с групата. В прог­рамата освен „Йорум“ участва българската група "Забранени символи" и бяха рецитирани стихотворения от турския поет-комунист Назъм Хикмет. Другарите от „Йорум“ поздравиха присъстващите с думите:

    "Здравейте! Поздравяваме българския народ, извършил първото антифашистко въстание. Ние, като братски народ, пристигнахме да изпълним песните на нашата борба, в която включихме и наученото от борбата на българския народ срещу фашизма, от вожда на революцията Димитров, от борбата на партизаните.

Като хора, които сме израснали четейки български революционни творби и поели пътя към революционна борба, ние ви носим поздравите на нашия народ, на работещите в културния център, носещ името жертвата ни Айче Идил Еркмен и на цялата група Йорум.

Нашите народи имат общи традиции, близки култури, ценности. Има много географски, исторически, политически и културни връзки, които ни свързват. За нас е чест да бъдем днес с вас, за да укрепим тези връзки и да разширим антиимпериалистическия фронт.

Ние изпълняваме песни на борбата за независимост, хляб и справедливост. Властта, която се плаши от силата на песните ни, ни напада. Културният център, кръстен на Айче Идил беше нападнат 4 пъти за последните 11 месеца. Към момента 10 от членовете на групата са в затвора. 6 членове се издирват и за тях има обявена парична награда.

Империалистите и техните слуги ни нападат. На Балканите, в Близкия Изток и много краища по света продължава империалистическата агресия. В Сирия, в Палестина продължава да има всекидневни жертви. Трябва да сме заедно в борбата с всеки, който хвърля камък срещу агресията на империализма. Да се организираме да се обединим и да се борим срещу империализма.

Да запеем заедно... "

Записът на цялата музикална вечер гледайте тук:

Нурие Гюлмен вече е на свобода

Нурие Гюлмен след освобождаването от затвора

Късно вечерта на 1 декември университетската преподавателка от Турция Нурие Гюлмен беше освободена от затвора след повече от 6 месеца в тежка изолация. След опита за преврат в Турция на 15 юли 2016 г., в страната се засилиха репресиите срещу всички леви, прогресивни и опозиционно настроени хора. Стотици хиляди хора бяха уволнени от работа. Академик Нурие Гюлмен, заедно с преподавател Семих Йозакча, бяха двама от тях. Те обаче не се примириха с репресията и започнаха ежедневни протести в центъра на турската столица Анкара. Двамата редовно бяха бити и арестувани от полицията, заради своите мирни демонстрации.

Нурие и Семих по време на протестите в Анкара

След като протестите на двамата академични работници останаха без резултат, на 9 март те започнаха безсрочна гладна стачка с искане да бъдат върнати на работа. Тяхната борба се превърна в изразител на настроенията на всички потиснати хора в Турция и на всички, загубили работата си след опита за преврат на 15 юли. Съпротивата на двамата смели научни работници придоби международна популярност. В различни държави, включително и в България, се провеждаха демонстрации в солидарност с тях. През нощта на 21 срещу 22 май Нурие и Семих са арестувани от въоръжени командоси, нахлули в апартамента, в който се намират. Официалните мотиви на прокуратурата са опасност от нови протести, като тези за парка “Гези“ през 2013 г. 

Нурие Гюлмен и Семих Йозакча на свобода след повече от 6 месеца в затвора

В затвора двамата са подллагани на мъчения и изолация. Тяхното здравословно състояние се влошава вследствие на продължаващата гладна стачка, на репресиите и на лошите условия в затвора. Проведоха се 6 съдебни заседания, в които прокуратурата се опитваше да докаже, че Нурие и Семих са съпричастни към терористична организация.

През ноември 2017 г. Семих беше освободен. На последното заседание на съда, на 1 декември 2017 г., Нурие беше пусната на свобода за пръв път след повече от 6 месеца в затвора и над 250 дни в гладна стачка. В момента тя тежи едва 30 килограма. Въпреки това съдът я осъжда на 6 години и 3 месеца лишаване от свобода по обвинение за членство в терористична организация. Нейните адвокати съобщават, че ще обжалват присъдата. 

Както и да завърши борбата на двамата научни работници, тя вече се превърна в пример за това, как дори при най-тежки условия и при най-тежки репресии от страна на правителството, нищо не може да спре борбата за свобода и справедливост.

Турската полиция счупи инструментите на лява музикална група

Музикантите от група "Йорум" са известни със своите комунистически убеждения. Чрез песните си, те се опитват да вдъхновят турския народ в борбата му против фашистката власт в страната.

Международна кампания за група „Йорум“

„Гласът на „Йорум“ е гласът на всички потиснати“

По време на полицейското нахлуване в културния център „Идил“ на 21 октомври 2016 г., инструментите на група „Йорум“ бяха унищожени. Фашиската полиция атакува група „Йорум“, защото те не искат гласът на свободните хора да бъде чут. Чупейки инструментите, тя изпраща съобщение на омраза. Фашисткият режим на Ердоган вярва, че арестите, терорът и полицейската бруталност ще спрат стремежа към свобода. Това е погрешно. Волята, идеалите и солидарността са нашите непобедими оръжия против фашизма. Никой не може да спре нашата сила, никой не може да заглуши нашия глас. Дори да ни затварят, дори да ни чупят инструментите, ние ще продължим да се борим. Ние ще продължим да пеем нашите революционни песни. Защото ние сме застанали на страната на правдата. Песните на група „Йорум“ са песни за революционерите от целия свят. Група „Йорум“ трябва да продължи да свири, а ние трябва да бъдем част от техните усилия да поправим щетите.

(Една от най-известните песни на групата - "Прави сме, ще победим", изпълнена със счупените инструменти)

Възстановяването на инструментите на група „Йорум“ са също и наш дълг. В това трудно време, ние сме не само техни слушатели, но също и техни другари и съюзници. Така че ние трябва да ги подкрепим, ние трябва да покажем нашата солидарност и да изпратим интернационално съобщение за насърчение. Група „Йорум“ пеят за нас и ние трябва да им се отплатим за това. Ние призоваваме всички другари да подкрепят тази международна кампания за група „Йорум“, за възстановяване на техните повредени или счупени инструменти. Изпратете това съобщение на солидарност, помогнете на революционните песни да зазвучат още по-силно. Можете да счупите нашите инструменти, но никога няма да можете да пречупите нашата вяра! Ние ще победим!

Антиимпериалистически фронт

("Победата е близо" и "Прави сме! Ще победим!" с български превод)

„23 септември” на 23 септември

Движение  "23 септември" чества своя патронен празник. Денят, в който избухва Септемврийското антифашистко въстание, бе отбелязан с няколко мероприятия.

Организирана група  посети монумента „Септемврийци”, издигнат над скалите на с. Лакатник. На това място въстаниците Йордан Куртев, Стефан Трифонов, Димитър Бояджиев и Милан Петров са разстреляни и хвърлени от скалите. На паметника бяха поставени цветя. Групата изчисти паметната плоча, издраскана от вандали и се включи в честванията на местните хора.

 

Преди и след

Друга проява в същия ден беше свързана с почитане паметта на Димитър Николов Гичев (1888-1923) – ръководител на столичния военно-революционен комитет, подготвящ въстанието в София. На 21 септември 1923 г. вследствие на предателство, военно-революционният комитет е обграден в дома на акушерката Гануша Златева на ул. „Веслец“ 53. Тази квартира в продължение на два месеца е служила за сигурно убежище на Гичев. За да не се предаде жив в ръцете на врага и за да помогне на другарите си да се измъкнат от полицейската засада, Гичев стреля четири пъти срещу дошлите да го арестуват фашисти и след това се самоубива... На мястото бяха положени цветя в знак на почит към загиналия комунистически ръководител и към неговите другари. Беше произнесено и кратко слово.

Денят приключи с културно-простветна програма. Проведе се дискусия за  значението на Септемврийското въстание. Бяха прочетени стихове на известни антифашисти (Иван Бурин, Крум Кюлявков, поемата „Септември“ на Гео Милев и др.), а накрая, под формата на импровизиран концерт, бяха изпети някои от най-известните български и международни революционни песни. 

Борбата на Народен фронт - Турция против наркоразпространението

Центърът за лечение на наркозависими, открит през 2014 г. от Народния фронт и кръстен на революционера Хасан Ферит, е пример за това как работи социализмът на практика, твърдят работещите там.

У нас малко се знае за борбата, която се води в бедните работнически квартали на Истанбул. В тях полиция рядко успява да влезе, това става обикновено при специални акции и то с тежка, почти военна техника. „Полицаите-убийци“, както са известни сред хората там, често са замеряни с камъни, фойерверки, коктейли „Молотов“ и дори жителите са принудени да защитават кварталите си с оръжие. Омразата към полицията в тези части на града, разположен на два континента, има своите обективни предпоставки. Стотици са случаите на убити от полицейски куршум, хиляди са хората вкарани в затвора по политически причини.

Съпротивата срещу фашизма в Турция се организира основно от Народния фронт – марксистко-ленинска организация, преследвана, както други леви организации, от властта. Фронтът си поставя за цел премахването на капитализма по революционен път. “Окмайданъ”, “Кючук Армутлу”, “Гази”, “Чаян” и други истанбулски квартали на практика са почти изцяло под контрола на революционерите. В тях сякаш животът тече с други обороти, дневният ред в тях е различен от този в другите краища на Истанбул. Навсякъде по стените могат да се видят изписани комунистически лозунги и символи. По улични стълбове и фасади на сгради има окачени червени знамена.

Тъй като за властта представлява трудност да влезе със сила в тези квартали, тя използва и друга тактика – да разбие общностите чрез деградация. Наркодилъри, хазартни босове и сводници, не само, че не са преследвани от полицията, но и умишлено са насърчавани и специално изпращани в районите, в които революционерите имат силно присъствие. Господстващите класи в Турция се стремят чрез морално разложение да отнемат желанието на народа за борба против капиталистическата система. Именно затова, Народният фронт се стреми активно да прочиства от тези явления кварталите, които контролира. 

Всяка информация за развиване на хазартна дейност или проституция там се проверява от членове на Народния фронт. Провинилите се биват гонени от кварталите, а при рецидив се наказват на улицата. Дейността им моментално се прекратява, помещенията им демонстративно се събарят. Полагат се всички усилия да се помогне на жените, принудени да проституират. Някои от тях впоследствие се включват в редовете на революционната борба.

У нас малко се знае за борбата, която води турският народ
против фашизма и деградацията. Нивото на организираност
на революционерите може да служи за пример.

Най-големият проблем за бедните части на Истанбул обаче са наркотиците. Техните разпространители се ползват и с особено голямо покровителство от страна на властта. Наркодилърите постоянно се стремят да влязат в революционните квартали и да продават там отровите си. В тях обаче срещат най-решителна съпротива от страна на Народния фронт. Срещу наркомафията се организират различни мероприятия, като дискусии, митинги, както и публично наказание за доказали се рецидивисти в продаването на наркотици. Иззетата от Народните милиции дрога се изгаря демонстративно на улицата. По време на едно от шествията против наркоразпространието през 2013 г., дилъри откриват стрелба по демонстрантите и убиват революционера Хасан Ферит.

През 2014 г. на негово име Народният фронт създава център за лечение на наркозависими в квартал Гази, Истанбул. Това е първото подобно място в Турция. Основен принцип на центъра е лечение, без употребата на медикаменти. Идеята е да се представи колективният живот, като алтернатива на дрогата. 

От откриването на „Хасан Ферит“ досега в него са се лекували около 1000 пациенти. Над 200 от тях са напълно излекувани, а някои от тях дори са се включили в революционната борба. Случвало се е дори да дойдат хора от други държави, за да се лекуват. Лечението в центъра е изцяло безплатно и доброволно. Дължината на престоя е строго индивидуална и зависи от отделния случай. Обикновено периодът на лечение е между 5 месеца и 1 година.

Революционерите знаят как да изпращат своите герои.
Погребението на Хасан Ферит.

Най-разпространените наркотици в тези квартали на Истанбул са хероин и бонзай. За да помогнат на пациентите в периодите на абстиненция, отговарящите за „Хасан Ферит“ използват само някои болкоуспокояващи. Работи се изцяло с методи на убеждаване и подкрепа. Това е в контраст с методите на работа на правителствените и частните клиники за лечение на наркозависими в Турция. За да притъпят желанието на пациентите да използват определен наркотик, те дават на лекуващите се друг вид „медицинска“ дрога. По този начин проблемът не се решава, а зависимостта остава. Освен това тези клиники са особено скъпи и са достъпни само за привилегированите класи. Обикновено в тях се лекуват деца от богати семейства.

Целият ден на лекуващите се в „Хасан Ферит“ преминава в колективни занимания – колективно четене, колективно чистене, колективно участие в театрална трупа, дискусии, музика, колективно готвене. „Живеем като семейство“, споделя Йелиз Кълъч, която работи в центъра. Целта е съзнанието на пациентите постоянно да бъде ангажирано с нещо, за да нямат време да мислят за дрога. При някои от тях изкушението все още е голямо. Затова на новопостъпилите се отнемат личните телефони, документите и парите, за да не съществува шанс да се сдобият с наркотици.

„Борбата срещу дрогата не е независима от класовата борба“, твърди още Йелиз. „Хасан Ферит“ постоянно е атакуван от полицията и от наркодилърски банди. Те виждат в този център разрастваща се заплаха, която някой ден ще помете системата, която те под една или друга форма бранят. Наркоразпространението е инструмент, чрез който капитализмът се самозащитава. Това обаче е до време. „Ние знаем, че в сегашната система проблемът не може да бъде разрешен напълно, но „Хасан Ферит“ е пример за това как работи социализмът на практика“, споделя друг работещ в центъра. 

Вестник "Революционен пламък",

брой 7, септември 2016 г.

Лейла Халед: “Където има окупация, има и съпротива!"

Лейла Халед е палестинска революционерка,
член на Народния фронт
за освобождение на Палестина.

На 20 април 2016 г. Лейла Халед, първата и единствена жена, отвлякла самолет, заяви пред БНТ, че е издирвана от Израел и Съединените щати. Халед е член на ръководството на Народния фронт за освобождение на Палестина.

„Истинските терористи са хората, които запалват фитила на войната и окупират чужди страни, а борци за свобода са тези, които се борят с тях“, каза Халед. Борците за свобода са тези, които се борят за освобождаването на собствените си територии, както и за цялото човечество. Терористите са тези, които потискат правата и свободите на борците за свобода, добави тя.

“В устава на ООН има текст, който гласи, че народите под окупация имат правото да се борят за своята свобода, вкл. и с оръжие. Въоръжената борба приема всички форми. Където има окупация, има и съпротива. Това е съвсем естествено уравнение”, посочи тя. “При нас колонизаторите и израелските военни избиват невинни хора. Това става в Газа, в Западния бряг”, каза тя, като подчерта, че осъжда терористичните атентати в Брюксел и Париж.

За отвличането на самолета (през 1969 г.) Халед каза, че е тактическо действие във важен политически момент. Светът гледа на нас като група бежанци, а не като народ, чиято земя е окупирана. “Ние не сме бежанци, ние сме народ, който иска да се върне към своето отечество и успяхме да постигнем освобождаване на палестински затворници чрез тази операция и го направихме без щети и жертви,” каза още Халед.

Лейла Халед изтъкна, че в борбата си за свобода се вдъхновява от примера на Христо Ботев, на Нелсън Мандела, на Че Гевара.

Запис на цялото предаване:

Вестник "Революционен пламък",

брой 6, юли 2016 г.

Увеличеният билет за транспорта в София е удар по цялата страна

10 пъти повече билети за градския транспорт можел да си купи работникът с минимална заплата през периода на социализма.

В момента, близо 2 месеца след покачване на цената на билетите за градския транспорт в София, се обсъжда от Столична община нов план за отдаване на линии на концесионери (т.е на частни фирми). Как да си обясним от една страна решението, което води до непосилен разход и загуби за обикновения човек от 1, 60 лв. на пътуване и същевременно, решението на  пълна подкрепа от страна на същите тези общинари (позицията им е еднаква, независимо от партийното различие) за обогатяване на частници с нови печалби за сметка на общественото благо? Каква е причината за тази несправедливост? Причината е в капиталистическата система, която вече 26 години граби българския народ.

Преди всичко поскъпването на обществения градски транспорт е тема, която засяга стотици хиляди и милиони хора. Това покачване, което конкретно в София е с 60%, засяга цялата страна, където увеличаване на цената или вече се е случило, или предстои да стане. Мнозинството от столичното население живее в бедност и новият билет е непосилно бреме за него. Увеличението ще доведе до по-малко храна за семействата, до лишения от лекарства, учебници, изолация - до невъзможност да се покрият основните разходи за живота. Хора няма да могат да отидат на работа или стигайки до нея, ще работят все повече за покриване на новия си транспортен разход. Тези без билети са застрашени все повече от много високи глоби и задържане от полицията. Социалното положение се изостря, което пролича и в осъществения наскоро протест срещу цената на билетите. Щом като недоволството на хората от мизерията в София расте, можем да си представим, какво е то из страната, която е затънала в още по-голяма бедност и оскъдица. 

Взелите решението за поскъпването обаче са много далеч от тези тревоги на обикновения трудов човек. Защото те представляват интересите на капиталистическата класа – самите общинари са милионери или слуги на богаташи. Малцина са общинарите, които работят за заплати, подобни на тези за народа и те нямат силата да спрат решението. Мнозинството е загрижено да допринесе единствено за по-големи печалби на своите господари от частните фирми и банките. Транспортът в София отдавна не се издържа от купените билети или карти за пътуване. Той се издържа от данъците и все повече от взимани кредити от големи частни банки (през 2010 г. – от 50 млн. лв, а през 2015 г. от нови 81 млн.лв кредити). Даже за направата на столичното метро се взимат пари от републиканския бюджет, което означава, че за него плаща целият български народ. Какво се получава? Получава се, че ние, обикновените хора, плащаме по няколко пъти за една и съща услуга, която на всичкото отгоре има все по-висока цена. Същото е положението с цената на електричеството, водата, храните, лекарствата в цяла България. Това е грабеж, който е характерен изцяло за капиталистическата система!

Тези бандити знаят, че недоволство ще има. Затова те преминават към противопоставянето ни един на друг – да се обвиняме страдащите сами за положението си, потърпевшите да бъдем разединени. Те тласкат към разединение на различни нива: на столичани-провинциалисти, на българи-цигани, на млади-стари, на „гратисчии”-„редовни” пътници, на пътници-контрольори. Не, ние не приемаме тяхната лъжлива пропаганда – виновници са капиталистите и наложената ни от тях вредна система. Ние питаме: Защо преди 1989 година цената на билета е била 6 стотинки, а днес тя е 1,60 лв? Разликата идва точно от целите на двете обществени системи – тази на социализма, и тази на капитализма. Капитализмът действа против народите. Ние от Движение „23 септември” сме за народен транспорт, който да е безплатен.

Няма да се примирим – обединени, трудовите хора, ще победим!

Няма да плащаме за тяхната криза – богатите да плащат за нея!

Вестник "Революционен пламък",

брой 6, юли 2016 г.

Войната на САЩ за световна хегемония в началото на XXI век

 Под маската на “борба с тероризма“ американските империалисти
извършиха редица престъпления срещу цели народи.

След избиването на мирни жители в центъра на Париж от бойна група на „Ислямска държава“, президентът Оланд заяви, че Франция е във война. Това ни върна спомените за 11 септември 2001 г., когато президентът на САЩ по същия начин обяви „война на тероризма“, след което последваха нападенията и окупацията на Афганистан и Ирак, интервенцията в Либия, Сирия, Йемен и т.н. Изминаха повече от 14 години от този ден, но краят на тази война не се вижда. Само убитите американски военни до края на 2011 г. във войната срещу „тероризма“, според официалната статистика, надхвърля 6600, а други 50400 са ранени. Преките военни разходи на САЩ за окупацията на Афганистан и Ирак отдавна надхвърлиха 1200 милиарда долара, по най-скромни оценки, но „тероризмът“ не само не е изчезнал, а точно обратното – броят на „терористичните“ атаки, пак според официалната статистика, се е увеличил 7 пъти за периода от 2001 до 2014 година. Положението през 2015 година се влошава още повече. Само за няколко седмици, освен клането в Париж, имаше самоубийствен атентат срещу митинг за мир в Анкара, атентат в Бейрут, взривен пътнически самолет в Египет. Центърът Брюксел, столицата на ЕС, е във военно положение. Ежедневие е избиването на мирно население и военнопленници в Сирия, Ирак, Йемен, Афганистан, Либия, Египет, Ливан, Мали и т.н. Войната, вместо да затихва, се разраства и обхваща все повече държави. Трябва също така да се подчертае, че за американските и западните политици, военни и медии терминът „тероризъм“ се употребява не само за тези, които извършват нападения или избиват мирно население, но главно и на първо място за справедливата въоръжена борба на революционери срещу силите за сигурност на реакционните режими или на бойците от съпротивата срещу чужди окупационни войски. В същото време стотиците хиляди цивилни жертви на военни престъпления и престъпления срещу човечеството в резултат на военните действия и окупацията на чужди страни от САЩ и техните съюзници, изобщо не се включват в жертвите на тероризма от западните експерти. Такова тълкуване на термина „тероризъм“ е абсолютно неприемливо, защото изключва жертвите на държавния тероризъм, които са над 90 % от всички жертви на тероризма.

Въпреки това изследванията на западните специалисти за причините за разрастването на „тероризма“, дори така както те го разбират, представляват определен интерес. Така например, според едно от тези изследвания, 95 % от всички самоубийствени атаки в света са реакция на чуждестранна окупация и не са свързани с влиянието на някаква религия или идеология. На практика, експертите в областта на сигурността в САЩ са единодушни, че избиването на цивилни във войните, водени от САЩ и техните съюзници, е главната причина за ръста на „тероризма“ в света. Тези изследвания обаче не могат и нямат за цел да обяснят каква е дълбоката причина САЩ да водят тези войни.

“Чичо Сам“ прескача от държава в държава,
в опит да задоволи безкрайния си глад за ресурси.

Каква е причината за войните и защо днес, в началото на 21 век, сме изправени пред заплахата от нова световна война? Научният анализ показва, че капиталистическата система с нейните непримирими противоречия е източникът на войните в съвременния свят. Съвременните войни възникват като неизбежен резултат от развитието на днешния монополистичен капитализъм.

Основният икономически закон на съвременния капитализъм е: „Осигуряване на максимална печалба чрез експлоатация, разоряване и обедняване на болшинството от населението на дадена страна, по пътя на заробването и системното ограбване на народите на другите страни, особенно на изостаналите страни, най-после по пътя на войните и милитаризирането на икономиката, използвани за осигуряване на максимални печалби. Не средната печалба, а именно максималната печалба е двигателят на монополистичния капитализъм. Именно необходимостта от получаване на максимални печалби тласка монополистичния капитализъм към такива рисковани стъпки, като заробването и системното ограбване на изостанали страни, превръщането на редица независими страни в зависими страни, организирането на нови войни, които представляват за главатарите на съвременния капитализъм най-добър „бизнес“ за извличане на максимални печалби, и най-сетне, опитите за завоюване на световно икономическо господство“ (Й. В. Сталин. „Икономически проблеми на социализма в СССР“, 1952).

Следователно, опитите за световна хегемония са закономерно следствие от основния икономически закон на капитализма и ще продължават, докато тази система съществува. Очевидно е, че претенции за световна хегемония, в определен исторически момент, ще има най-силната във военно отношение империалистическа държава. В началото на 20 век това беше Германия и това доведе до Първата и Втората световна война. След разгрома на Германия САЩ заеха това място. Още през 1945 година президентът Труман публично заяви, че победата над Германия е поставила пред американците острата необходимост да ръководят света. През периода 1950-53 година първият опит на САЩ да наложат своето господство над света с военна сила претърпя катастрофално поражение в Корея. Затова тези планове бяха временно изоставени.

Нова възможност за налагане на световната хегемония на американския империализъм се появи едва след успеха на контрареволюцията и реставрацията на капитализма в СССР и бившите социалистически страни от Източна Европа в края на 20 век. Следователно, агресивното поведение на американската финансова олигархия днес е напълно закономерно и предсказуемо. Събитията, на които сме свидетели през последните 25 години, са част от този втори опит на САЩ за установяване на световно господство. След като съветската свръхдържава се разпадна, на нейно място се появиха множество малки държави и единствено Русия, макар и многократно по-слаба от СССР, все пак имаше достатъчен икономически и военен потенциал, за да води независима политика и да се противопостави на САЩ. Дълго време Русия се опитваше да спечели приятелството на САЩ. Закрити бяха руските военни бази в Куба и Виетнам, а след 11 септември 2001 г. тя първа подкрепи „войната срещу тероризма“ на САЩ и дори се опитваше да стане член на НАТО. Но всички опити за някакво сътрудничество бяха отхвърлени от САЩ, които си бяха въобразили, че са „победили“ СССР в така наречената „студена война“ и с Русия могат да разговарят само като с победена държава.

В началото те подчиниха и присъединиха към своята сфера на влияние цяла Източна Европа. След това дойде ред на агресията срещу бившите съюзници на СССР от Близкия Изток – Ирак, Либия и Сирия.

От октомври 2015 г. руската авиация започна да нанася удари в подкрепа на сирийската армия и това беше посрещнато с нескрито раздразнение от САЩ и техните сателити. Въпреки приказките за обща коалиция срещу „тероризма“, се стигна до сваляне на руски боен самолет от турски изтребители. Няма съмнение, че това не би могло да се случи без Турция да получи предварително одобрение и подкрепа от Вашингтон. Следователно, конфронтацията между Русия и САЩ ескалира и двете страни са стигнали до такъв етап, при който не може да има връщане назад и изходът може да бъде само победата на една от страните. Разбира се, малко вероятен е пряк въоръжен конфликт между двете страни с използване на ядрено оръжие. Войната ще се води на територията на трети страни като Сирия, Украйна и т.н., и ще включва освен въоръжена борба и всички форми на икономическа, политическа и пропагандна война.

Историческият опит показва, че заплашените страни се обединяват срещу най-силната империалистическа държава. Срещу нацистка Германия беше създадена Антихитлеристката коалиция. Днес опасността от американския хегемонизъм води до сближаването на Китай, Русия, Иран и редица други независими държави. В крайна сметка претендентите за световна хегемония винаги търпят поражение от обединените сили на заплашените от тях народи. Днес е трудно да се предвиди точно какви форми, мащаби и последствия ще има този конфликт, но не може да има съмнение, че поражението на най-силната империалистическа държава ще отслаби сериозно капитализма в световен мащаб и ще даде тласък на революционната борба на народите в света.

Антиимпериалистически фронт:
www.anti-imperialistfront.org
mail:info@anti-imperialistfront.org

Вестник "Революционен пламък",

брой 5, март 2016 г.

Септемврийското въстание в "Село Борово"

„Село Борово” е кратка повест за бурните събития в България от 1923 година и най-известната книга на автора Крум Велков. Интересно е да се знае, че роденият в Перник Крум е работник, организатор на стачки и като 20-годишен младеж става участник в подготовката на Септемврийското въстание. Повестта е написана за няколко седмици през 1932 година и малката по обем книжка става популярна сред младите през 30-те години. По същото време Велков спомага в печатането на обявени от властта за нелегални политически вестници и материали. Заради тази си дейност през годините на Втората световна война (40-те години) той е интерниран в концлагера „Еникьой”. Кратко след 9 септември 1944 година писатели-комунисти и прогресивните писатели, подкрепящи Отечествения фронт, излизат с общ апел към народа и творците (работниците на умствения труд), в който обещават да дадат своите сили за новата българска култура (целият апел тук http://www.septemvri23.com/bg_progresivni_pisateli_privetst…). Под този призив стои и името на Крум Велков. Въстанието на септемврийци е главна тема за автора и затова през 1946 година той пише втори роман за 1923 година - „Животът на Петър Дашев”. Последните години от живота си прекарва в град Белово, където и умира през 1960 г.

За мен „Село Борово” е задължително четиво за интересуващите се от въстаническата атмосфера в България след фашисткия преврат от 9 юни 1923 година. Кратка книга, но с много образи. Народен език, отразяващ духа на времето. Авторът е наясно с описваното, защото той самият е участник и свидетел. Това придава особеност, която не е често срещана в литературата.

Ще разкажа за епизода от книгата, впечатлил ме най-много. В него боровчанинът Игнат Куция е заловен от властите преди Септемврийското въстание по искане на местния олигарх и кмет Нако. Куция е инвалид от Първата световна война –единият му крак е дървен. Има многолюдно семейство и държи запустяваща бакалийка, която се намира точно срещу богатата бакалия на Нако. Никакви мъчения не спестяват фашистите на Игнат, когато го затварят в градската полиция. Оцелява от побоищата и се завръща в селото. Първото нещо, което прави, е да затвори своята бакалия. На нейно място нарежда помещение с кафене – това за целите на партиен клуб. И този клуб става сборището, където се събира народът и откъдето тръгват въстаниците за бой. Впечатляващо! Не се отказва, не се отдръпва, а действа открито, предизвикателно и бунтовно и то пред очите на пратилия го преди това на мъчения местен олигарх. Куция се бие накрая и с оръжия, но повече няма да разказвам…всеки, който желае, ще прочете книгата. „Село Борово” се изчита за няколко часа. А епизодът, който преразказвам, поне според мен, е показателен за духа на времето – убеденост, саможертва и стремеж към свобода – народна и лична. 

Ето и съвсем малък откъс от книгата:

„Най-отдолу в пакета беше останал някакъв календар. Мястото му беше на стената. Сред годината, малко закъснял идеше той сега, но нищо. На него беше изрисувано с ярки бои многолюден народ със знамена, настръхнал, пеещ и тръгнал бунтовно неизвестно къде. Игнат го прикрепи с един гвоздей на стената.

- Нека гледат!...Не спи народът като нас… 

Той седна на стола внимателно, понамръщвайки се, като че ли сядаше на игли, и изгледа още веднаж новата обстановка на бакалницата. Сега вече прилачаше донейде на клуба на околийския градец. Малко по-сиромашка изглеждаше работата тука, но не пречеше. В Борово нямаше кой да търси кусури, стига всичко да тръгнеше както трябва…

Двата свободни дни след ареста той прекара в градския клуб. Навън го беше дочакал непознат млад мъж, попита го загрижено дали е той същият от Борово и го отведе право там. Разбра Игнат къде го бяха завели. Ниското помещение на клуба беше пълно с работен свят. Заразпитваха го надълго хората там, някак си по свойски, другарски, за премеждията му в ареста и той им разказа всичко. Не се зачудиха твърде на мъките му те, а един го погледа усмихнато и каза:

– Не бой се, другарю…През тази дупка, за която разправяш ти, са минали мнозина от нас тука. Борбата без мъки няма да мине… „ (стр. 83)

Авторът на книгата Крум Велков

За боеца от Съпротивата Леон Таджер (1903-1941 г.)

На 14 декември 1941 г. осъденият на смърт Леон Таджер е обесен в Русенския затвор. Нека научим накратко за един от хилядите герои на антифашистката съпротива в България!

Накратко за живота и делото на този боец от антифашистката съпротива в България: Роден е в София през 1903 г. в семейство на адвокат и учителка. Студентства във Виена агрономство за кратко, безработицата и мизерията го пращат по строителните площадки. Става зидар, макар че владее няколко езика. Полицията постоянно го преследва и задържа като деец на комунистическата партия в Тел Авив. Попада в затвора и е екстерниран като български поданик в родината си. В София, макар че владее 7 езика, става строителен работник. Не спира политическата си дейност в условия на започналата Втора световна война и през 1941 г. е пратен от българските власти в еврейски трудов лагер. Юни бяга от лагера, като измъква барут за саботажни дейности. В Русе се свързва с партийни другари и на 30 октомври 1941 г. запалва бензиновите резервоари на фирма „Петрол”. Задържан и измъчван, пред съда се държи достойно и сам поема защитата си, като се обявява против предателската политика на българските фашисти и грабителството на германския фашизъм.

ИЗВАДКИ „ИЗ ОТГОВОРА НА ЛЕОН ТАДЖЕР ПО ОБВИНИТЕЛНИЯ АКТ” (15 ноември 1941 г.):

„ 2. В обвинителния акт умишлено се премълчава обстоятелството, че съм неосъждан в България, че се наричам не евреин, а български евреин, т.е. българин по съзнание, макар и роден от родители български евреи, че съм син на офицер запасен капитан, раняван в Балканската война…, че съм завършил с много добър успех, примерно поведение І Софийска мъжка гимназия, че съм бил изгонен от английските колониални власти в Палестина като съчувственик на борещия се за национално освобождение под английски и ционистически гнет арабски палестински народ.

4. Дължа да заявя, че съвсем не считам войната загубена за Съветския съюз, както предполага прокурорът, а напротив смятам, че победата на социализма и комунизма над капитализма е неминуема…смятам съюзяването в настоящето и в миналото с германските империалисти за най-голямото провинение на династията към жизнените интереси на българския народ и като опасност за българската нация.

6. В обвинителния акт не се спомена още…., че съм работил на пристанището в Русе и съм бил очевидец на жалкото издойване на българското стопанство чрез дунавското пристанище от страна на германските окупационни власти – отвличат се с гемии милиони килограми плодов пулп, тютюн, храни, олио, ечемик (и се внася царевица за примес в хляба), нещо, което не е могло да не възмути обвиняемия при обстоятелството на растяща скъпотия, недоимък и купоннна система в Родината му. Премълчава се фактът, че обвиняемият е човек на честния строителен зидарски труд, баща на семейство, а не „платен” функционер, както го нарича прокурорът…

[Заключителна дума]: Империалистическите войни са позор за човечеството. Край на тях. Мир на хижите. Война на палатите! Войната се поражда от капитализма и е неизбежна негова спътница. Смърт на капитализма!

Докато има експлоатирани и експлоататори, ще има война. Смърт на експлоатацията на човек от човек! По-добре умри прав, отколкото да живееш на колене! Когато си купувах за 5 лева грозде със спечелените пари от товарене един варел бензин считах, че ям главичките на децата, убити от аероплана, който лети с натоварения от мен бензин. Когато тиках варели олио или пулп за германските бандити, съвестта ми ме хулеше: „Подлец! Подлец!”. Сега ми е по-леко, макар и да съм обречен на тормоз и бесилка.

„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!””.