Спортната слава на България преди и след реставрацията на капитализма

Статистиката категорично показва контраста между успехите на българските спортисти през периода на социализма и липсата на такива след 1989 г.

Олимпийските игри, чиито лозунг „CITIUS, ALTIUS, FORTIUS” предполага форма на мирно съревнование между народите, са концентриран израз на човешките постижения в десетки видове спорт.

Ето и динамиката на българското участие:

„Място по брой спечелени точки”:

от 19-то място в 1956 г – нагоре до 7-мо място в 1988 г. и

от 7-мо място в 1988 г.  – стръмно надолу до 63-то място през 2012 г.

„Място по завоювани медали”:

От 1 (един) медал през 1952 г. до 35 медала през 1988 г.

От 35 медала през 1988 г. до 2 (два) медала през 2012 г.

Ясно се вижда възходът за периода 1956 – 1988 години и резкият  спад  за  периода   1992 – 2012 г.  Защо е така?

Периодът на възход от 1952 до 1989 г. се дължи на положителното развитие на българската икономика като цяло.

Накратко: страната ни по качество на живота беше в групата на първите тридесетина държави в света.

Това, което по социалистическо време се наричаше „реална икономика”, включваща резултатите от селско стопанство, промишленост, строителството, техническата интелигенция, учените от приложните науки, беше източникът за финансиране на надстройката.

Към надстройката се включват заетите в търговията, банковата и застрахователната дейности, държавното управление, образованието, здравеопазването, както и спортното дело...

Приносът на „надстройката” за качеството на живота има своя, особена мярка за оценка, която може да бъде много различна за отделните нейни категории труд.

Как, например, да остойностим произведението на художника?

Като оценим колко лева струват боите, платното и четките ли? А времето му? А таланта му?

А труда на лекаря, музиканта, артиста, учителя, учения, писателя, поета и на още десетки други професии, спортната в това число?

Трудът на нашите спортисти, изразяващ се в техните спортни постижения, особено в международен план, повдигаха нашето национално самочувствие, духа ни, а стойността на човешкия дух е неоценима.

Много български граждани си спомнят как на 30 август 1987 г., на олимпийския стадион в Рим, Стефка Костадинова постави нов световен рекорд в скока на височина. 

Дирижираният отвън политически преврат от края на 1989 г. и последвалата „приватизация” убиха българското селско стопанство, разрушиха промишлеността, осакатиха образованието и какво ли още не. Всичко това оказа отрицателно влияние на олимпийските ни успехи и въобще на спорта у нас.

Вестник "Революционен пламък",

брой 7, септември 2016 г.

Мохамед Али отказал да се бие във Виетнамската война

Мохамед Али в Москва

“Няма да отида на 10 хиляди мили, за да помагам в убийството и изгарянето на други хора, за да може белите робовладелци да властват над тъмните хора”, заявил легендарният боксьор

На 3 юни 2016 г. почина Мохамед Али. Той е смятан за най-добрият боксьор на ХХ век и един от най-великите атлети в историята.

Али е известен и като борец за граждански права в САЩ. Той приема исляма и си сменя името на Мохамед Али, защото според него Касиус Клей е робско име. През 1967 г. той става един от символите на съпротивата срещу войната във Виетнам. Мохамед Али отказва да бъде мобилизиран и изпратен да воюва, заради което е лишен от световната си титла и му е забранено да се боксира за близо 4 години.

“Защо трябва да се бия с тези от Виетконг? Никой във Виетконг не ме е наричал мръсен негър”, казва Мохамед Али.

“Биографът на Мохамед Али Томас Хаузър смята, че боксьорът ще бъде запомнен с много повече от спортните си постижения.

Има много начини да запомните Али. Той беше безспорно най-добрият боксьор за всички времена. Той беше лъч надежда за репресираните хора по целия свят, когато отказа да влезе в американската армия в разгара на войната във Виетнам. Той подкрепяше идеята, че освен ако нямате много добри причини да убивате хора, то войната е нещо грешно. Но в крайна сметка, мисля, че начинът, по който аз ще помня Али и по който може би ще бъде запомнен в историята, е свързан с това, че той беше олицетворение на доброжелателството и любовта, обясни Томас Хаузър, който беше и личен приятел на Мохамед Али.

Вестник "Революционен пламък",

брой 6, юли 2016 г.