На 14 декември 1941 г. осъденият на смърт Леон
Таджер е обесен в Русенския затвор. Нека научим накратко за един от хилядите
герои на антифашистката съпротива в България!
Накратко за живота и делото на този боец от
антифашистката съпротива в България: Роден е в София през 1903 г. в семейство
на адвокат и учителка. Студентства във Виена агрономство за кратко,
безработицата и мизерията го пращат по строителните площадки. Става зидар,
макар че владее няколко езика. Полицията постоянно го преследва и задържа като
деец на комунистическата партия в Тел Авив. Попада в затвора и е екстерниран
като български поданик в родината си. В София, макар че владее 7 езика, става
строителен работник. Не спира политическата си дейност в условия на започналата
Втора световна война и през 1941 г. е пратен от българските власти в еврейски
трудов лагер. Юни бяга от лагера, като измъква барут за саботажни дейности. В
Русе се свързва с партийни другари и на 30 октомври 1941 г. запалва бензиновите
резервоари на фирма „Петрол”. Задържан и измъчван, пред съда се държи достойно
и сам поема защитата си, като се обявява против предателската политика на
българските фашисти и грабителството на германския фашизъм.
ИЗВАДКИ „ИЗ ОТГОВОРА НА ЛЕОН ТАДЖЕР ПО
ОБВИНИТЕЛНИЯ АКТ” (15 ноември 1941 г.):
„ 2. В обвинителния акт умишлено се премълчава
обстоятелството, че съм неосъждан в България, че се наричам не евреин, а
български евреин, т.е. българин по съзнание, макар и роден от родители
български евреи, че съм син на офицер запасен капитан, раняван в Балканската
война…, че съм завършил с много добър успех, примерно поведение І Софийска
мъжка гимназия, че съм бил изгонен от английските колониални власти в Палестина
като съчувственик на борещия се за
национално освобождение под английски и ционистически гнет арабски палестински
народ.
4. Дължа да заявя, че съвсем не считам войната
загубена за Съветския съюз, както предполага прокурорът, а напротив смятам, че
победата на социализма и комунизма над капитализма е неминуема…смятам съюзяването в настоящето и в
миналото с германските империалисти за най-голямото провинение на династията
към жизнените интереси на българския народ и като опасност за българската нация.
6. В обвинителния акт не се спомена още…., че
съм работил на пристанището в Русе и съм бил очевидец на жалкото издойване на
българското стопанство чрез дунавското пристанище от страна на германските
окупационни власти – отвличат се с гемии милиони килограми плодов пулп, тютюн,
храни, олио, ечемик (и се внася царевица за примес в хляба), нещо, което не е
могло да не възмути обвиняемия при обстоятелството на растяща скъпотия,
недоимък и купоннна система в Родината му. Премълчава се фактът, че обвиняемият
е човек на честния строителен зидарски труд, баща на семейство, а не „платен”
функционер, както го нарича прокурорът…
[Заключителна дума]: Империалистическите войни са позор за човечеството. Край на тях. Мир
на хижите. Война на палатите! Войната се поражда от капитализма и е неизбежна
негова спътница. Смърт на капитализма!
Докато
има експлоатирани и експлоататори, ще има война. Смърт на експлоатацията на човек от човек!
По-добре умри прав, отколкото да живееш на колене! Когато си купувах за 5 лева
грозде със спечелените пари от товарене един варел бензин считах, че ям
главичките на децата, убити от аероплана, който лети с натоварения от мен
бензин. Когато тиках варели олио или пулп за германските бандити, съвестта ми
ме хулеше: „Подлец! Подлец!”. Сега ми е по-леко, макар и да съм обречен на
тормоз и бесилка.
„Тоз, който падне в бой за свобода, той не
умира!””.
Без коментар
ОтговорИзтриване