„23 септември” на 23 септември

Движение  "23 септември" чества своя патронен празник. Денят, в който избухва Септемврийското антифашистко въстание, бе отбелязан с няколко мероприятия.

Организирана група  посети монумента „Септемврийци”, издигнат над скалите на с. Лакатник. На това място въстаниците Йордан Куртев, Стефан Трифонов, Димитър Бояджиев и Милан Петров са разстреляни и хвърлени от скалите. На паметника бяха поставени цветя. Групата изчисти паметната плоча, издраскана от вандали и се включи в честванията на местните хора.

 

Преди и след

Друга проява в същия ден беше свързана с почитане паметта на Димитър Николов Гичев (1888-1923) – ръководител на столичния военно-революционен комитет, подготвящ въстанието в София. На 21 септември 1923 г. вследствие на предателство, военно-революционният комитет е обграден в дома на акушерката Гануша Златева на ул. „Веслец“ 53. Тази квартира в продължение на два месеца е служила за сигурно убежище на Гичев. За да не се предаде жив в ръцете на врага и за да помогне на другарите си да се измъкнат от полицейската засада, Гичев стреля четири пъти срещу дошлите да го арестуват фашисти и след това се самоубива... На мястото бяха положени цветя в знак на почит към загиналия комунистически ръководител и към неговите другари. Беше произнесено и кратко слово.

Денят приключи с културно-простветна програма. Проведе се дискусия за  значението на Септемврийското въстание. Бяха прочетени стихове на известни антифашисти (Иван Бурин, Крум Кюлявков, поемата „Септември“ на Гео Милев и др.), а накрая, под формата на импровизиран концерт, бяха изпети някои от най-известните български и международни революционни песни. 

Документален филм за Людмил Стоянов разглежда борбата и творчеството на писателя

Филмът на “Революционен пламък“ е пуснат за свободно разпространение в Интернет (Ютуб)

Екип на „Революционен пламък” подготви филм за забележителния живот и борба на писателя Людмил Стоянов. Най-известното му произведение е антивоенната и хуманистична повест „Холера”. Всеки млад човек днес ще се обогати от изчитането за няколко часа на тази творба. Стоянов ни е оставил и други вълнуващи и актуални  спрямо съвремието ни книги, които са малко известни и не се популяризират – негови повести, разкази, стихотворения.

В най-тежките за творчество години – 30-те и в навечерието на Втората световна война, писателят всеотдайно и смело застава на позициите против войната, остро критикува буржоазното общество и се противопоставя на нарастващия фашизъм. Освен писател, той е и талантлив журналист, когото монархо-фашистка България ненавижда. Но побоя, обиските и интерниранията на властите не спират устрема на Стоянов към идеите на хуманизма и социализма. Нашият творец има щастието да участва съвместно с най-изявените съветски и световни писатели в международните инициативи за защита на културата и мира. Той има щастието да види и да участва в промяната след 9 септември 1944 година – със свой принос за новата народна култура. 

След 1989 година неговите книги се вадят от учебните програми, а за личността му не се говори. През 2016 година с този филм ние даваме отговор на това обидно пренебрежение. Делото на Людмил Стоянов носи гордост, а примерът му е вдъхновяващ! 

Очакваме Вашите отзиви за филма във Фейсбук или на имейла ни (revplam@gmail.com).

Връзка към филма:

Проф. Велко Вълканов: Хора, събудете се! Фашизмът е жив!

Затвор до 3 години и глоба до 5000 лв. за проповядване на комунизъм искат депутатите Методи Андреев от ГЕРБ и Мартин Димитров и Петър Славов от Реформаторския блок.

През 2000 г. фашизоидите успяха да прокарат в Народното събрание абсурдния Закон за  обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. В чл.2 от закона са посочени  основанията да се обяви “режимът” за престъпен. Те са: лишаване от правото на собственост (макар че България е една от малкото страни, в които почти всяко семейство има собствен дом), лишаване на хората от право на образование (както например, са били лишени от образование Петко Бочаров, Георги Коритаров, Георги Марков, Иво Инджев и стотици хиляди други хора), подчиняване интересите на страната на чужда държава до обезличаване на националното достойнство и практическата загуба на държавния суверенитет. В този пункт авторите на закона очевидно са се объркали, приписвайки на комунизма това, което тъкмо днес, при “демокрацията”, наблюдаваме -  вкарана в ЕС и НАТО България бе наистина лишена от всякакъв държавен суверенитет.  

В чл.3 се заявява че “Българската комунистическа партия е била престъпна организация”. Остава все пак неясно дали БКП бе престъпна организация и когато в годините на Втората световна война оглави въоръжената съпротива на българския трудов народ срещу нацистка Германия и нейните съюзници в България. И както десетилетия след това оглави строителството на една модерна държава с призната по света икономика и култура и широки социални придобивки за всеки българин, каквато бе България до 1989 г., Но както и да е, няма защо да разглеждаме в подробности едно идиотско творение на хора с очевидна умствена и нравствена недостатъчност. Занимателното в случая е, че както умствената, така и нравствената недостатъчност са - странно, способни да се развиват. Което ще рече, че от тъпото може да има и по-тъпо. 

Няколко народни представители от мнозинството (не искам да споменавам недостойните им имена) са внесли законопроект за допълнение на посочения по-горе закон, като предлагат всички символи, лозунги, фотоси, знаци и всякакви предмети, създадени през комунистическия режим с цел неговата възхвала, да бъдат премахнати. Законът се отнася не само до всички държавни органи и органите на местната власт, но и до  “публичноправни организации, физически или юридически лица”. За нарушение на изискванията физически лица могат да бъдат глобявани с 200 лв., а юридическите лица - с 2000 лв.

Със символите нещата са горе долу ясни - ако БСП сложи на входа на своя клуб сърп и чук, ще плати глоба от 2000 лв., ако аз пък като гражданин сложа на ревера си сърп и чук - ще платя глоба от 200 лв.

За проф. Велко Вълканов този закон е стъпка
към възраждането на фашизма у нас.

Неясно остава как ще се наказват лицата, които са възхвалявали не Комунистическата партия, а нейни изтъкнати дейци. Ще мога ли например да изучавам и да преподавам безопасно за мен трудовете на първоучителя на комунистите Карл Маркс? Ще мога ли да се позовавам на великия българин Христо Ботев, който в “Символ-верую на българската комуна” пише: “Изповядвам единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото”? Ще бъда ли наказан, ако си позволя да кажа две хубави думи за комуниста Георги Димитров, който в Лайпцигския процес нанесе първия решителен удар на нацистите? Ще ми бъде ли позволено да цитирам големия мексикански художник Диего Ривера, според когото всички велики художници са комунисти? Ще ме глобите ли, ако възхваля прочутата “Герника” на комуниста Пикасо? Ще извърша ли грях, ако препоръчам на своите приятели да прочетат книгата на Луи Арагон “Човекът комунист”? Ще платя ли глобата, ако по някакъв повод се позова на Вапцаров, Гео Милев,   Христо Ясенов, Йосиф Хербст? 

Никак не ми е ясно също как трябва да се отнасям към Куба и нейните държавни ръководители като Фидел Кастро и Раул Кастро. Мъгляво ми е и отношението към Горбачов? Как трябва да го разглеждам този човек - като комунист или като гробокопач на комунизма? Какво отношение ще ми препоръчате да усвоя към Чарли Чаплин, който според много негови изследователи е бил комунист (поради което именно и бил изгонен от САЩ). Поставя се и въпросът какво трябва да бъде моето отношение към ония, които са се борили срещу комунистите. Например Хитлер, например Мусолини, например Франко и пр. За Богдан Филов ми е ясно. Ще трябва да го хвалим. Той ни привърза към тристранния фашистки пакт, той обяви война на САЩ и Англия, той внесе законопроекта за защита на нацията. Без всякакво съмнение достоен мъж, съвършено несправедливо осъден от т.нар. Народен съд.

В законопроекта откривам съществен  недостатък: в престъпление е възведено  ползването на всеки символ на комунизма, а нищо не се казва за лицата, които от Девети септември до Десети ноември практически обслужваха каузата на комунизма. Трябва може би всички тези “строители” на комунизма, да бъдат изхвърлени незабавно от системата на държавния апарат. Недопустимо е хора като Бойко Борисов, Цв. Цветанов, Цецка Цачева, Росен Плевнелиев, Красимир Велчев и пр., клели се във вярност към комунизма, днес да ръководят държавата ни.

Изобщо целият законопроект е очевидно непромислен. Трябва да положим определени усилия да внесем малко светлина в иначе твърде тъмното съзнание на неговите автори. Очевидно на тях не им е съвсем ясно или се правят, че не им е ясно, каква е разликата между комунизма и фашизма (нацизма). А тя е толкова очевидна! 

Комунизмът, господа фашизоиди, е едно от най-светлите учения на този свят. Той е сам по себе си човеколюбие. Прочетете “Манифеста на Комунистическата партия” и ще видите (ако изобщо сте в състояние да виждате великото), че това е най-човеколюбивото съчинение през последните двеста години. Милиони хора по света свързват своите надежди с очакваната победа на заложените в комунистическата кауза идеи. 

Не може, разбира се, да се отрече, че в процеса на осъществяване на някои от тези идеи бяха извършени редица грешки, нарушения и дори престъпления. Главно в сталинистките години. Но кое велико учение е било осъществено без своите извращения? Християнството, което е едно от най-великите морални учения, стигна до наши дни, преминавайки през множество ужасни престъпления - вартоломееви нощи, инквизиции, клади и пр., но въпреки това то бе и остава велика ценностна система, която иска да внесе и внася благородство в поведението на всеки човек. Но, слава Богу, на никого не му е хрумнала мисълта да забрани ползването на кръста като символ на християнството. И каквото отношение имаме към християнството, такова отношение следва да имаме и към комунизма. Въпреки всички извращения той бе и остава пътеводна звезда за целия човешки род. Той е светлата надежда на човечеството.

Ако комунизмът е изначално философия на човечността, фашизмът е, напротив, изначално е една философия на злото. След като прочетете “Комунистическия манифест”, прочетете и “Моята борба” на Хитлер, за да се удостоверите в пълната противоположност на двете социални системи. Фашизмът е открито човеконенавистничество, доказало се през ужасните години на Втората световна война. Жестокостта е възведена в добродетел, омразата към другите - в достойнство. Поради това всеки привърженик на фашизма е вече сам по себе си престъпник. Не е необходимо да се доказват отделни негови престъпни прояви. Те са доказани чрез престъпния характер на системата, на която се е подчинил. 

Трябва да отбележа, че проектираният закон е между другото и прикрит опит да се реабилитират фашистите. Вижте последната разпоредба на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен: “Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит” (чл.4). Текстът направо оправдава преследването на антифашистките сили у нас не само преди Десети ноември, но и преди Девети септември. Това следва от простия факт, че въпросните законодатели искат да разрушат паметниците и на загиналите по време на антифашистката съпротива народни синове и дъщери, т.е. на хора, които нямат никакво отношение към допуснатите след Девети септември прегрешения. Забравя се, че именно заради Съпротивата и партизанското движение България като сателит на Хитлер след войната не бе подложена на тежки санкции от страна на западните страни от антихитлеристката коалиция.  

Носенето на тениски с лика на Никола Вапцаров
скоро може да попада под ударите на закона.

Текстовете, които ни забраняват да ползваме символите на комунизма, са все още само законопроект. Но от този парламент може да се очаква всичко. Не е изключено утре да ни изправят пред съда за това, че сме пренебрегнали неговите разпоредби. И кои ще бъдат нашите съдии? Георги Коритаров, Иво Инджев и подобните на тях. Във всеки случай аз няма да се подчиня на този закон и, оставайки верен на символите на комунизма, ще се оставя и да бъда съден от хора, които вече четвърт век срамят нацията ни. Нека България изживее и този срам!

Очевидно е обаче, че не трябва да спрем да бием камбаната: Хора, събудете се! Фашизмът е жив!

Вестник "Революционен пламък",

брой 6, юли 2016 г.

За боеца от Съпротивата Леон Таджер (1903-1941 г.)

На 14 декември 1941 г. осъденият на смърт Леон Таджер е обесен в Русенския затвор. Нека научим накратко за един от хилядите герои на антифашистката съпротива в България!

Накратко за живота и делото на този боец от антифашистката съпротива в България: Роден е в София през 1903 г. в семейство на адвокат и учителка. Студентства във Виена агрономство за кратко, безработицата и мизерията го пращат по строителните площадки. Става зидар, макар че владее няколко езика. Полицията постоянно го преследва и задържа като деец на комунистическата партия в Тел Авив. Попада в затвора и е екстерниран като български поданик в родината си. В София, макар че владее 7 езика, става строителен работник. Не спира политическата си дейност в условия на започналата Втора световна война и през 1941 г. е пратен от българските власти в еврейски трудов лагер. Юни бяга от лагера, като измъква барут за саботажни дейности. В Русе се свързва с партийни другари и на 30 октомври 1941 г. запалва бензиновите резервоари на фирма „Петрол”. Задържан и измъчван, пред съда се държи достойно и сам поема защитата си, като се обявява против предателската политика на българските фашисти и грабителството на германския фашизъм.

ИЗВАДКИ „ИЗ ОТГОВОРА НА ЛЕОН ТАДЖЕР ПО ОБВИНИТЕЛНИЯ АКТ” (15 ноември 1941 г.):

„ 2. В обвинителния акт умишлено се премълчава обстоятелството, че съм неосъждан в България, че се наричам не евреин, а български евреин, т.е. българин по съзнание, макар и роден от родители български евреи, че съм син на офицер запасен капитан, раняван в Балканската война…, че съм завършил с много добър успех, примерно поведение І Софийска мъжка гимназия, че съм бил изгонен от английските колониални власти в Палестина като съчувственик на борещия се за национално освобождение под английски и ционистически гнет арабски палестински народ.

4. Дължа да заявя, че съвсем не считам войната загубена за Съветския съюз, както предполага прокурорът, а напротив смятам, че победата на социализма и комунизма над капитализма е неминуема…смятам съюзяването в настоящето и в миналото с германските империалисти за най-голямото провинение на династията към жизнените интереси на българския народ и като опасност за българската нация.

6. В обвинителния акт не се спомена още…., че съм работил на пристанището в Русе и съм бил очевидец на жалкото издойване на българското стопанство чрез дунавското пристанище от страна на германските окупационни власти – отвличат се с гемии милиони килограми плодов пулп, тютюн, храни, олио, ечемик (и се внася царевица за примес в хляба), нещо, което не е могло да не възмути обвиняемия при обстоятелството на растяща скъпотия, недоимък и купоннна система в Родината му. Премълчава се фактът, че обвиняемият е човек на честния строителен зидарски труд, баща на семейство, а не „платен” функционер, както го нарича прокурорът…

[Заключителна дума]: Империалистическите войни са позор за човечеството. Край на тях. Мир на хижите. Война на палатите! Войната се поражда от капитализма и е неизбежна негова спътница. Смърт на капитализма!

Докато има експлоатирани и експлоататори, ще има война. Смърт на експлоатацията на човек от човек! По-добре умри прав, отколкото да живееш на колене! Когато си купувах за 5 лева грозде със спечелените пари от товарене един варел бензин считах, че ям главичките на децата, убити от аероплана, който лети с натоварения от мен бензин. Когато тиках варели олио или пулп за германските бандити, съвестта ми ме хулеше: „Подлец! Подлец!”. Сега ми е по-леко, макар и да съм обречен на тормоз и бесилка.

„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!””.