“Донбаска пролет” – историята на един полузабранен филм

Всеки нормален човек би казал, че войната е зло, което не трябва да се случва. И все пак има разлика в начина, по който реагираме на различните войни – едни наричаме справедливи, други – човеконенавистни, а все умират най-обикновени хора. Хора като нас. Често в съвременните войни участват и медиите като инструмент за влияние на участващите страни. Истината отстъпва пред интересите на едни или други икономически силни на деня. И почти никога никой не пита онези, малките хора, умиращи под бомбите всеки ден, какво искат да се случи на земята, на която живеят.

„Донбаска пролет“ е филм, посветен на тези хора. Автор и оператор в продължение на три седмици заснемаха интервюта с различни преки или косвени участници във военния конфликт между Украйна и самопровъзгласилите се независими Донецка и Луганска народни републики. Как се живее под постоянни обстрели, кой хвърля бомби по училища и болници и за какво мечтаят донбасчани – на тези въпроси отговарят нашите герои – жителите на Донбас.

Темата се оказа чувствителна за някои чужди посолства у нас и бяха положени усилия филмът да не бъде излъчван пред публика. Въпреки това, обаче, благодарение на реакцията на честни журналисти, творци и зрители, „Донбаска пролет“ имаше не една, а две успешни премиери. Това е прекрасен пример как цензурата не може да забрани творчеството – то намира своя път към публичността чрез хората, които искат да го опознаят. Горди сме, че този филм, който представя една конкретна, лична, но все пак истина, успя да бъде показан на голям екран. Сега стремежът е да бъде прожектиран в колкото се може повече градове и да достигне до възможно най-много хора. Войната е зло, което идва тихо, незабелязано. За да не го допуснем и в нашия дом, трябва да се научим да го разпознаваме. Това е и едно от основните послания на филма.

За информация относно предстоящите прожекции на филма, следете фейсбук страницата "Донбаска пролет".

Филмът „Десен сектор на Евромайдана” разобличава фашистите и украинския преврат

Филмът “Десен сектор на Евромайдана“ е преведен по инициатива на “Революционен пламък“ и може да се гледа безплатно в интернет.

Ценен документален филм създават от движението „Суть времени” („Духът на времето”) през 2014 година. Едночасовият филм „Десен сектор на Евромайдана”, чието оригинално заглавие е „”Десен сектор” –история, фашистка идеология и ролята му във военния преврат на „Евромайдана””, се състои от три части. В първата се разглежда историята на крайния украински национализъм, който с идването на Хитлер на власт в Германия окончателно се превръща в колаборационизъм и фашизъм. Разкрива се фашистката идеология на Степан Бандера, Щетко, Шукевич, която ръководи украинските фашистки отряди в жестоките им престъпления, свързани с избиването на стотици хиляди съветски хора, поляци и евреи (1941-1944 г.). Втората част разглежда възраждането на тези сили по време на Студената война и легализиране на дейността им в държавата Украйна след 1992 година. Изброени са конкретни имена на различни организации, приемащи се за последователи на бандеровците, които днес пропагандират шовинизъм, антикомунизъм и омраза към Русия сред младежите. Те се обединяват в хода на протестите на Евромайдана във фашистка коалиция „Десен сектор”. Накрая, третата част на филма проследява ролята на коалицията в осъществения преврат, който получи политическа и финансова подкрепа от САЩ, ЕС и НАТО. За епилог е показано избиването на беззащитните противници на преврата в Одеса на 2 май 2014 г. Кадрите на това варварство и жестокост са потресаващи. Филмът създава представа срещу какво води борбата си населението на Източна Украйна, което отказа да се подчини на преврата.

Преведен е на български по инициатива на „Революционен пламък”, а за разпространението му съдейства екипът на „Документални филми”. Препоръчваме гледането и разпространението му! Може да го намерите в нашата фейсбук страницата или на сайта http://www.dokumentalni.com/

Вестник "Революционен пламък",

брой 6, юли 2016 г.

Войната на САЩ за световна хегемония в началото на XXI век

 Под маската на “борба с тероризма“ американските империалисти
извършиха редица престъпления срещу цели народи.

След избиването на мирни жители в центъра на Париж от бойна група на „Ислямска държава“, президентът Оланд заяви, че Франция е във война. Това ни върна спомените за 11 септември 2001 г., когато президентът на САЩ по същия начин обяви „война на тероризма“, след което последваха нападенията и окупацията на Афганистан и Ирак, интервенцията в Либия, Сирия, Йемен и т.н. Изминаха повече от 14 години от този ден, но краят на тази война не се вижда. Само убитите американски военни до края на 2011 г. във войната срещу „тероризма“, според официалната статистика, надхвърля 6600, а други 50400 са ранени. Преките военни разходи на САЩ за окупацията на Афганистан и Ирак отдавна надхвърлиха 1200 милиарда долара, по най-скромни оценки, но „тероризмът“ не само не е изчезнал, а точно обратното – броят на „терористичните“ атаки, пак според официалната статистика, се е увеличил 7 пъти за периода от 2001 до 2014 година. Положението през 2015 година се влошава още повече. Само за няколко седмици, освен клането в Париж, имаше самоубийствен атентат срещу митинг за мир в Анкара, атентат в Бейрут, взривен пътнически самолет в Египет. Центърът Брюксел, столицата на ЕС, е във военно положение. Ежедневие е избиването на мирно население и военнопленници в Сирия, Ирак, Йемен, Афганистан, Либия, Египет, Ливан, Мали и т.н. Войната, вместо да затихва, се разраства и обхваща все повече държави. Трябва също така да се подчертае, че за американските и западните политици, военни и медии терминът „тероризъм“ се употребява не само за тези, които извършват нападения или избиват мирно население, но главно и на първо място за справедливата въоръжена борба на революционери срещу силите за сигурност на реакционните режими или на бойците от съпротивата срещу чужди окупационни войски. В същото време стотиците хиляди цивилни жертви на военни престъпления и престъпления срещу човечеството в резултат на военните действия и окупацията на чужди страни от САЩ и техните съюзници, изобщо не се включват в жертвите на тероризма от западните експерти. Такова тълкуване на термина „тероризъм“ е абсолютно неприемливо, защото изключва жертвите на държавния тероризъм, които са над 90 % от всички жертви на тероризма.

Въпреки това изследванията на западните специалисти за причините за разрастването на „тероризма“, дори така както те го разбират, представляват определен интерес. Така например, според едно от тези изследвания, 95 % от всички самоубийствени атаки в света са реакция на чуждестранна окупация и не са свързани с влиянието на някаква религия или идеология. На практика, експертите в областта на сигурността в САЩ са единодушни, че избиването на цивилни във войните, водени от САЩ и техните съюзници, е главната причина за ръста на „тероризма“ в света. Тези изследвания обаче не могат и нямат за цел да обяснят каква е дълбоката причина САЩ да водят тези войни.

“Чичо Сам“ прескача от държава в държава,
в опит да задоволи безкрайния си глад за ресурси.

Каква е причината за войните и защо днес, в началото на 21 век, сме изправени пред заплахата от нова световна война? Научният анализ показва, че капиталистическата система с нейните непримирими противоречия е източникът на войните в съвременния свят. Съвременните войни възникват като неизбежен резултат от развитието на днешния монополистичен капитализъм.

Основният икономически закон на съвременния капитализъм е: „Осигуряване на максимална печалба чрез експлоатация, разоряване и обедняване на болшинството от населението на дадена страна, по пътя на заробването и системното ограбване на народите на другите страни, особенно на изостаналите страни, най-после по пътя на войните и милитаризирането на икономиката, използвани за осигуряване на максимални печалби. Не средната печалба, а именно максималната печалба е двигателят на монополистичния капитализъм. Именно необходимостта от получаване на максимални печалби тласка монополистичния капитализъм към такива рисковани стъпки, като заробването и системното ограбване на изостанали страни, превръщането на редица независими страни в зависими страни, организирането на нови войни, които представляват за главатарите на съвременния капитализъм най-добър „бизнес“ за извличане на максимални печалби, и най-сетне, опитите за завоюване на световно икономическо господство“ (Й. В. Сталин. „Икономически проблеми на социализма в СССР“, 1952).

Следователно, опитите за световна хегемония са закономерно следствие от основния икономически закон на капитализма и ще продължават, докато тази система съществува. Очевидно е, че претенции за световна хегемония, в определен исторически момент, ще има най-силната във военно отношение империалистическа държава. В началото на 20 век това беше Германия и това доведе до Първата и Втората световна война. След разгрома на Германия САЩ заеха това място. Още през 1945 година президентът Труман публично заяви, че победата над Германия е поставила пред американците острата необходимост да ръководят света. През периода 1950-53 година първият опит на САЩ да наложат своето господство над света с военна сила претърпя катастрофално поражение в Корея. Затова тези планове бяха временно изоставени.

Нова възможност за налагане на световната хегемония на американския империализъм се появи едва след успеха на контрареволюцията и реставрацията на капитализма в СССР и бившите социалистически страни от Източна Европа в края на 20 век. Следователно, агресивното поведение на американската финансова олигархия днес е напълно закономерно и предсказуемо. Събитията, на които сме свидетели през последните 25 години, са част от този втори опит на САЩ за установяване на световно господство. След като съветската свръхдържава се разпадна, на нейно място се появиха множество малки държави и единствено Русия, макар и многократно по-слаба от СССР, все пак имаше достатъчен икономически и военен потенциал, за да води независима политика и да се противопостави на САЩ. Дълго време Русия се опитваше да спечели приятелството на САЩ. Закрити бяха руските военни бази в Куба и Виетнам, а след 11 септември 2001 г. тя първа подкрепи „войната срещу тероризма“ на САЩ и дори се опитваше да стане член на НАТО. Но всички опити за някакво сътрудничество бяха отхвърлени от САЩ, които си бяха въобразили, че са „победили“ СССР в така наречената „студена война“ и с Русия могат да разговарят само като с победена държава.

В началото те подчиниха и присъединиха към своята сфера на влияние цяла Източна Европа. След това дойде ред на агресията срещу бившите съюзници на СССР от Близкия Изток – Ирак, Либия и Сирия.

От октомври 2015 г. руската авиация започна да нанася удари в подкрепа на сирийската армия и това беше посрещнато с нескрито раздразнение от САЩ и техните сателити. Въпреки приказките за обща коалиция срещу „тероризма“, се стигна до сваляне на руски боен самолет от турски изтребители. Няма съмнение, че това не би могло да се случи без Турция да получи предварително одобрение и подкрепа от Вашингтон. Следователно, конфронтацията между Русия и САЩ ескалира и двете страни са стигнали до такъв етап, при който не може да има връщане назад и изходът може да бъде само победата на една от страните. Разбира се, малко вероятен е пряк въоръжен конфликт между двете страни с използване на ядрено оръжие. Войната ще се води на територията на трети страни като Сирия, Украйна и т.н., и ще включва освен въоръжена борба и всички форми на икономическа, политическа и пропагандна война.

Историческият опит показва, че заплашените страни се обединяват срещу най-силната империалистическа държава. Срещу нацистка Германия беше създадена Антихитлеристката коалиция. Днес опасността от американския хегемонизъм води до сближаването на Китай, Русия, Иран и редица други независими държави. В крайна сметка претендентите за световна хегемония винаги търпят поражение от обединените сили на заплашените от тях народи. Днес е трудно да се предвиди точно какви форми, мащаби и последствия ще има този конфликт, но не може да има съмнение, че поражението на най-силната империалистическа държава ще отслаби сериозно капитализма в световен мащаб и ще даде тласък на революционната борба на народите в света.

Антиимпериалистически фронт:
www.anti-imperialistfront.org
mail:info@anti-imperialistfront.org

Вестник "Революционен пламък",

брой 5, март 2016 г.

Нова крачка към национална катастрофа

„Нещо тежко и непознато се случва между България и Русия“ - тази оценка даде бившият президент Георги Първанов по повод появата на американска бронетехника, включително тежки танкове „Абрамс“ в България. По телевизията той поясни, че в подписаното през 2006 година споразумение за военно сътрудничество между България и САЩ подобно присъствие на тежка техника на НАТО не е договаряно и че тази тема не е била обсъждана от военните министри на Алианса в Уелс през изминалата година.

БСП се обяви категорично против разполагането на тежка бойна техника в България с декларация, в която пише:

„Като равноправен участник на международната сцена, България сама трябва да определя източника на заплахите и необходимото ниво на защита. За България и българите Русия не е военна заплаха!».

„Атака“ от парламентарната трибуна предупреди властта да не въвлича страната във война и да не я превръща в руска мишена.

В същото време североатлантиците от управляващата коалиция и извън нея изпаднаха в истинска еуфория само при вида на американските танкове на българска земя. Тяхното поведение напомня за един южнокорейски военачалник от времето на Корейската война. Този командир толкова мечтаел и се надявал на американската помощ, че след като американски самолети по грешка бомбардирали неговите войски той изпаднал в радостно възбуждение, строил войниците и заявил: „Казах ли ви, че американците няма да ни изоставят?“

По същия начин военният министър Ненчев с победоносен вид обяви, че очакваме 40 американски танка, които всъщност били „наши“ танкове.

Външният министър Даниел Митов поясни, че темата за разполагане на американска военна техника на българска територия се използва от „политически сили, които не работят за националния интерес“ и че в страната се води пропагандна война. „Защо не бях потърсен за коментар, когато Русия заяви, че ще разположи нови 40 ядрени бойни глави, че ще въоръжи Крим и ще струпа въоръжение там?“, попита реторично шефът на българската дипломация.

Става дума за новите 40 междуконтинентални ракети на Русия, които според Митов застрашават българската национална сигурност.  Вероятно Митов не знае, че България не се намира на друг континент, за да се налага Русия да ни заплашва с ракети, които могат да летят на 10 хиляди километра?  

Бившият зам.-военен министър и депутат от ГЕРБ Валентин Радев се изказа категорично: „След като сме взели решение да се присъединим към НАТО, трябва да се държим като съюзници. ... Нека да кажем ясно и категорично в кой лагер сме“.

Но всички надмина Соломон Паси, който в прилив на североатлантически ентусиазъм поиска 1400 американска танка в България. Всички български натовци, начело с президента, са единодушни, че натовските танкове и войски настаняващи се в България са „наши“ танкове и колкото са повече, толкова по-добре.

И тук изниква един принципен въпрос. След като американските танкове са „наши“, следователно за американците българските танкове също би трябвало да са техни. Защо тогава американците не подарят танковете,  разположени в България на българската армия? Така и на САЩ ще им излезе много по-евтино. Още по-евтино беше да не нарязваме българските танкове и тогава нямаше да има нужда американците да пренасят танкове със самолети от хиляди километри.  Защо от над 1500 български танка останаха само 85 (осемдесет и пет!) броя днес?  Същото се отнася за българските ракети, самолети, за мобилизационните запаси от оръжие и боеприпаси и изобщо за българската армия, свила се до жалките 14-15 000 наемници.

Защо САЩ изискват от нас да унищожаваме българската армия и нейната техника и в същото време са готови да направят несравнимо по-големи разходи, за да вкарат в България свои войски и техника? Единственият възможен отговор е, че САЩ се отнасят към България като към победен противник. Те нямат доверие в нашата армия и ние за тях сме окупирана вражеска страна. Затова те ни разоръжават и вкарват на наша територия свои войски.  Това обяснява и умилението, с което нашите натовци посрещат американските танкове  след като преди това са нарязали българските. Американските танкове с американски екипажи за тях наистина са „техни“, защото те са силата , която ще ги спасява от гнева на българския народ, когато се наложи. Също както немски войски спасиха Кобурга от гнева на българските войници през 1918 година по време на Войнишкото въстание.

Мисля си, че това недоверие на Вашингтон към българските военни всъщност е много висока чест за тях.

Що се отнася до нашия народ, илюзията, че влизането в НАТО ще донесе някаква икономическа полза, вече се разсея. Всички разбраха, че НАТО не дава, а само взима от своите сателити и ще взима все повече и повече милиарди всяка година.

Но това е по-малката беда. Вече става очевидно нещо много по-страшно. Реално е  въвличането на страната ни във война. При това не в някаква операция по окупация на малка и слаба страна от Третия свят, а в истинска война срещу Русия, която може да прерасне в ядрена катастрофа. НАТО е организация, изцяло подчинена на САЩ и тяхната агресивна политика за налагане световна хегемония със сила. Тази политика неизбежно обедини срещу НАТО всички заплашени страни, а те са по-голямата част от човечеството и сред тях има велики държави с ядрен арсенал като Русия, Индия и Китай. Страните, които се противопоставят на хегемонията на САЩ, създадоха свой съюз (БРИКС), който ще привлича все повече независими държави. 

Как завършват всички претенденти за световна хегемония е добре известно от историята. Тяхното поражение е неизбежно.

Точно затова поведението на нашия днешен политически елит е изключително опасно за страната и силно напомня поведението на техните предшественици, които в миналото докараха на България до две национални катастрофи и до ръба на трета.

България днес е окупирана държава, която поради поведението на своя политически елит се превръща в съучастник в авантюристичната и агресивна политика на САЩ.

Българските политици очевидно не осъзнават, че водят страната към катастрофа и не си дават сметка за своята отговорност и за последствията от такава катастрофа.

Единственият спасителен изход днес е обединение на всички, които според министър Митов „не работят за националния интерес“. Непосредствената задача е да не допуснем участие на България в гореща или студена война  срещу Русия. Следваща задача може да бъде възможно по-бързо прекъсване на неравноправните отношения със САЩ, изтегляне на всички чужди войски и бази от българска територия и напускане на НАТО.