Проф. Велко Вълканов: Хора, събудете се! Фашизмът е жив!

Затвор до 3 години и глоба до 5000 лв. за проповядване на комунизъм искат депутатите Методи Андреев от ГЕРБ и Мартин Димитров и Петър Славов от Реформаторския блок.

През 2000 г. фашизоидите успяха да прокарат в Народното събрание абсурдния Закон за  обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. В чл.2 от закона са посочени  основанията да се обяви “режимът” за престъпен. Те са: лишаване от правото на собственост (макар че България е една от малкото страни, в които почти всяко семейство има собствен дом), лишаване на хората от право на образование (както например, са били лишени от образование Петко Бочаров, Георги Коритаров, Георги Марков, Иво Инджев и стотици хиляди други хора), подчиняване интересите на страната на чужда държава до обезличаване на националното достойнство и практическата загуба на държавния суверенитет. В този пункт авторите на закона очевидно са се объркали, приписвайки на комунизма това, което тъкмо днес, при “демокрацията”, наблюдаваме -  вкарана в ЕС и НАТО България бе наистина лишена от всякакъв държавен суверенитет.  

В чл.3 се заявява че “Българската комунистическа партия е била престъпна организация”. Остава все пак неясно дали БКП бе престъпна организация и когато в годините на Втората световна война оглави въоръжената съпротива на българския трудов народ срещу нацистка Германия и нейните съюзници в България. И както десетилетия след това оглави строителството на една модерна държава с призната по света икономика и култура и широки социални придобивки за всеки българин, каквато бе България до 1989 г., Но както и да е, няма защо да разглеждаме в подробности едно идиотско творение на хора с очевидна умствена и нравствена недостатъчност. Занимателното в случая е, че както умствената, така и нравствената недостатъчност са - странно, способни да се развиват. Което ще рече, че от тъпото може да има и по-тъпо. 

Няколко народни представители от мнозинството (не искам да споменавам недостойните им имена) са внесли законопроект за допълнение на посочения по-горе закон, като предлагат всички символи, лозунги, фотоси, знаци и всякакви предмети, създадени през комунистическия режим с цел неговата възхвала, да бъдат премахнати. Законът се отнася не само до всички държавни органи и органите на местната власт, но и до  “публичноправни организации, физически или юридически лица”. За нарушение на изискванията физически лица могат да бъдат глобявани с 200 лв., а юридическите лица - с 2000 лв.

Със символите нещата са горе долу ясни - ако БСП сложи на входа на своя клуб сърп и чук, ще плати глоба от 2000 лв., ако аз пък като гражданин сложа на ревера си сърп и чук - ще платя глоба от 200 лв.

За проф. Велко Вълканов този закон е стъпка
към възраждането на фашизма у нас.

Неясно остава как ще се наказват лицата, които са възхвалявали не Комунистическата партия, а нейни изтъкнати дейци. Ще мога ли например да изучавам и да преподавам безопасно за мен трудовете на първоучителя на комунистите Карл Маркс? Ще мога ли да се позовавам на великия българин Христо Ботев, който в “Символ-верую на българската комуна” пише: “Изповядвам единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото”? Ще бъда ли наказан, ако си позволя да кажа две хубави думи за комуниста Георги Димитров, който в Лайпцигския процес нанесе първия решителен удар на нацистите? Ще ми бъде ли позволено да цитирам големия мексикански художник Диего Ривера, според когото всички велики художници са комунисти? Ще ме глобите ли, ако възхваля прочутата “Герника” на комуниста Пикасо? Ще извърша ли грях, ако препоръчам на своите приятели да прочетат книгата на Луи Арагон “Човекът комунист”? Ще платя ли глобата, ако по някакъв повод се позова на Вапцаров, Гео Милев,   Христо Ясенов, Йосиф Хербст? 

Никак не ми е ясно също как трябва да се отнасям към Куба и нейните държавни ръководители като Фидел Кастро и Раул Кастро. Мъгляво ми е и отношението към Горбачов? Как трябва да го разглеждам този човек - като комунист или като гробокопач на комунизма? Какво отношение ще ми препоръчате да усвоя към Чарли Чаплин, който според много негови изследователи е бил комунист (поради което именно и бил изгонен от САЩ). Поставя се и въпросът какво трябва да бъде моето отношение към ония, които са се борили срещу комунистите. Например Хитлер, например Мусолини, например Франко и пр. За Богдан Филов ми е ясно. Ще трябва да го хвалим. Той ни привърза към тристранния фашистки пакт, той обяви война на САЩ и Англия, той внесе законопроекта за защита на нацията. Без всякакво съмнение достоен мъж, съвършено несправедливо осъден от т.нар. Народен съд.

В законопроекта откривам съществен  недостатък: в престъпление е възведено  ползването на всеки символ на комунизма, а нищо не се казва за лицата, които от Девети септември до Десети ноември практически обслужваха каузата на комунизма. Трябва може би всички тези “строители” на комунизма, да бъдат изхвърлени незабавно от системата на държавния апарат. Недопустимо е хора като Бойко Борисов, Цв. Цветанов, Цецка Цачева, Росен Плевнелиев, Красимир Велчев и пр., клели се във вярност към комунизма, днес да ръководят държавата ни.

Изобщо целият законопроект е очевидно непромислен. Трябва да положим определени усилия да внесем малко светлина в иначе твърде тъмното съзнание на неговите автори. Очевидно на тях не им е съвсем ясно или се правят, че не им е ясно, каква е разликата между комунизма и фашизма (нацизма). А тя е толкова очевидна! 

Комунизмът, господа фашизоиди, е едно от най-светлите учения на този свят. Той е сам по себе си човеколюбие. Прочетете “Манифеста на Комунистическата партия” и ще видите (ако изобщо сте в състояние да виждате великото), че това е най-човеколюбивото съчинение през последните двеста години. Милиони хора по света свързват своите надежди с очакваната победа на заложените в комунистическата кауза идеи. 

Не може, разбира се, да се отрече, че в процеса на осъществяване на някои от тези идеи бяха извършени редица грешки, нарушения и дори престъпления. Главно в сталинистките години. Но кое велико учение е било осъществено без своите извращения? Християнството, което е едно от най-великите морални учения, стигна до наши дни, преминавайки през множество ужасни престъпления - вартоломееви нощи, инквизиции, клади и пр., но въпреки това то бе и остава велика ценностна система, която иска да внесе и внася благородство в поведението на всеки човек. Но, слава Богу, на никого не му е хрумнала мисълта да забрани ползването на кръста като символ на християнството. И каквото отношение имаме към християнството, такова отношение следва да имаме и към комунизма. Въпреки всички извращения той бе и остава пътеводна звезда за целия човешки род. Той е светлата надежда на човечеството.

Ако комунизмът е изначално философия на човечността, фашизмът е, напротив, изначално е една философия на злото. След като прочетете “Комунистическия манифест”, прочетете и “Моята борба” на Хитлер, за да се удостоверите в пълната противоположност на двете социални системи. Фашизмът е открито човеконенавистничество, доказало се през ужасните години на Втората световна война. Жестокостта е възведена в добродетел, омразата към другите - в достойнство. Поради това всеки привърженик на фашизма е вече сам по себе си престъпник. Не е необходимо да се доказват отделни негови престъпни прояви. Те са доказани чрез престъпния характер на системата, на която се е подчинил. 

Трябва да отбележа, че проектираният закон е между другото и прикрит опит да се реабилитират фашистите. Вижте последната разпоредба на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен: “Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит” (чл.4). Текстът направо оправдава преследването на антифашистките сили у нас не само преди Десети ноември, но и преди Девети септември. Това следва от простия факт, че въпросните законодатели искат да разрушат паметниците и на загиналите по време на антифашистката съпротива народни синове и дъщери, т.е. на хора, които нямат никакво отношение към допуснатите след Девети септември прегрешения. Забравя се, че именно заради Съпротивата и партизанското движение България като сателит на Хитлер след войната не бе подложена на тежки санкции от страна на западните страни от антихитлеристката коалиция.  

Носенето на тениски с лика на Никола Вапцаров
скоро може да попада под ударите на закона.

Текстовете, които ни забраняват да ползваме символите на комунизма, са все още само законопроект. Но от този парламент може да се очаква всичко. Не е изключено утре да ни изправят пред съда за това, че сме пренебрегнали неговите разпоредби. И кои ще бъдат нашите съдии? Георги Коритаров, Иво Инджев и подобните на тях. Във всеки случай аз няма да се подчиня на този закон и, оставайки верен на символите на комунизма, ще се оставя и да бъда съден от хора, които вече четвърт век срамят нацията ни. Нека България изживее и този срам!

Очевидно е обаче, че не трябва да спрем да бием камбаната: Хора, събудете се! Фашизмът е жив!

Вестник "Революционен пламък",

брой 6, юли 2016 г.

Увеличеният билет за транспорта в София е удар по цялата страна

10 пъти повече билети за градския транспорт можел да си купи работникът с минимална заплата през периода на социализма.

В момента, близо 2 месеца след покачване на цената на билетите за градския транспорт в София, се обсъжда от Столична община нов план за отдаване на линии на концесионери (т.е на частни фирми). Как да си обясним от една страна решението, което води до непосилен разход и загуби за обикновения човек от 1, 60 лв. на пътуване и същевременно, решението на  пълна подкрепа от страна на същите тези общинари (позицията им е еднаква, независимо от партийното различие) за обогатяване на частници с нови печалби за сметка на общественото благо? Каква е причината за тази несправедливост? Причината е в капиталистическата система, която вече 26 години граби българския народ.

Преди всичко поскъпването на обществения градски транспорт е тема, която засяга стотици хиляди и милиони хора. Това покачване, което конкретно в София е с 60%, засяга цялата страна, където увеличаване на цената или вече се е случило, или предстои да стане. Мнозинството от столичното население живее в бедност и новият билет е непосилно бреме за него. Увеличението ще доведе до по-малко храна за семействата, до лишения от лекарства, учебници, изолация - до невъзможност да се покрият основните разходи за живота. Хора няма да могат да отидат на работа или стигайки до нея, ще работят все повече за покриване на новия си транспортен разход. Тези без билети са застрашени все повече от много високи глоби и задържане от полицията. Социалното положение се изостря, което пролича и в осъществения наскоро протест срещу цената на билетите. Щом като недоволството на хората от мизерията в София расте, можем да си представим, какво е то из страната, която е затънала в още по-голяма бедност и оскъдица. 

Взелите решението за поскъпването обаче са много далеч от тези тревоги на обикновения трудов човек. Защото те представляват интересите на капиталистическата класа – самите общинари са милионери или слуги на богаташи. Малцина са общинарите, които работят за заплати, подобни на тези за народа и те нямат силата да спрат решението. Мнозинството е загрижено да допринесе единствено за по-големи печалби на своите господари от частните фирми и банките. Транспортът в София отдавна не се издържа от купените билети или карти за пътуване. Той се издържа от данъците и все повече от взимани кредити от големи частни банки (през 2010 г. – от 50 млн. лв, а през 2015 г. от нови 81 млн.лв кредити). Даже за направата на столичното метро се взимат пари от републиканския бюджет, което означава, че за него плаща целият български народ. Какво се получава? Получава се, че ние, обикновените хора, плащаме по няколко пъти за една и съща услуга, която на всичкото отгоре има все по-висока цена. Същото е положението с цената на електричеството, водата, храните, лекарствата в цяла България. Това е грабеж, който е характерен изцяло за капиталистическата система!

Тези бандити знаят, че недоволство ще има. Затова те преминават към противопоставянето ни един на друг – да се обвиняме страдащите сами за положението си, потърпевшите да бъдем разединени. Те тласкат към разединение на различни нива: на столичани-провинциалисти, на българи-цигани, на млади-стари, на „гратисчии”-„редовни” пътници, на пътници-контрольори. Не, ние не приемаме тяхната лъжлива пропаганда – виновници са капиталистите и наложената ни от тях вредна система. Ние питаме: Защо преди 1989 година цената на билета е била 6 стотинки, а днес тя е 1,60 лв? Разликата идва точно от целите на двете обществени системи – тази на социализма, и тази на капитализма. Капитализмът действа против народите. Ние от Движение „23 септември” сме за народен транспорт, който да е безплатен.

Няма да се примирим – обединени, трудовите хора, ще победим!

Няма да плащаме за тяхната криза – богатите да плащат за нея!

Вестник "Революционен пламък",

брой 6, юли 2016 г.

Почти 10 години след членството на България в ЕС, над 1/3 от българите живеят в крайна мизерия

Въпреки големите обещания за по-добър живот след членството на България в Европейския съюз, фактите говорят, че материалното положение на нашия народ значително се е влошило за последните 10 години.

На първи януари 2016 г. се навършиха девет години от приемането на България за член на ЕС. Всички помним с какви надежди беше свързано това членство. То беше рекламирано от почти всички медии като единственото сигурно спасение от мизерията и безизходицата, в която затъна по-голямата част от населението  след смяната на системата преди 25 години. Брояха се дните и часовете до деня на приемането в ЕС. Главна тема беше златният дъжд, който под формата на милиарди евро, ще се изсипе от еврофондовете върху измъчената ни страна. 

Днес, девет години по-късно, еуфорията в голяма степен се е изпарила и причината за това можем да открием дори в официалната статистика на бедността в Европейския съюз.  Въпреки, че тази статистика не отчита такива важни показатели като достъпа на хората до медицинска помощ, до образование, до обществения транспорт и т.н., все пак  тя позволява да се направят някои изводи за мащабите на бедността в съответната страна. Какво показват данните за 2013 година, когато завърши седемгодишният период на първите оперативни програми, по които България получаваше така мечтаните европейски пари?

Както научаваме от Евростат през 2013 г. общо над 122 милиона души или 24.5 % от населението на 28-те страни-ченки на ЕС са били в категорията на граждани, заплашени от бедност или социално изключване.  С други думи почти една четвърт от населението на този „клуб на богатите“, както наричат у нас ЕС, изпитват тежки материални лишения. Какво означава формулировката „заплашени от бедност и социално изключване“  според Евростат? 

Това означава, че споменатата почти една четвърт от населението на съюза попада поне в една от следните три групи:
• ниски доходи – в която влизат хора с доходи под 60 % от средните в страната, в която живеят;
• тежки материални лишения -  в тази група са тези, които не могат да се отопляват нормално, да си плащат редовно наемите за жилище, не могат да си купят телефон (включително мобифон), да си позволят поне една седмица почивка в годината, да се хранят достатъчно.
• ниска степен на заетост – домакинства в които под 20 % от работоспособните членове имат работа.
Къде е мястото на България в тази позорна статистика на бедността? Ако средно в ЕС бедните са 24,5 %, в България те са 48 % през 2013 година и надхвърлят значително делът на бедните в бедстваща Гърция, където в подобно положение са 36 % от населението. 

Въпреки еврофондовете или може би именно благодарение на тях, близо половината българи са заплашени от бедност и социално изключване.  

Ако разгледаме само групата на хората, които изпитват тежки материални лишения, то в тази група са  43 % от бъларите през 2013 г. и по този показател страната ни е абсолютен лидер в ЕС. Средният процент на тази група в ЕС е 9 % или близо 5 пъти по-малък от този в България.

Когато анализираме тази тъжна статистика трябва да си даваме сметка, че ако над 90 % от българите  нямаха собствени жилища, останали от времето на социализма, то хората живеещи в тежки лишения в нашата страна със сигурност щяха да са повече от половината от населението.

Други два фактора, които намаляват процента на  живеещи в мизерия у нас, са намаляващото население и огромната за мащабите на страната икономическа емиграция. 

 Естествено се налага сравнението с периода на социализма. Може уверено да се каже, че тогава нямаше нито един гражданин, който да попадне в групата на изпитващи тежки материални лишения, т.е. който да не може да се отоплява нормално, да си плаща наемите, ако изобщо плаща наеми, да не почива поне една седмица през годината или да се храни достатъчно.  И това при социализма ставаше в условията на ръст на населението, пълна заетост и липса на икономическа емиграция.

Вестник "Революционен пламък",

брой 6, юли 2016 г.

Димитър Благоев - основател на марксисткото движение у нас

Тази година се навършват 125 години от създаването на българското марксистко революционно движение.

Роден на 14 юли 1856 г. в с. Загоричане, Костурско (при първата Фердинандова катастрофа на Междусъюзническата война, завзето от Гърция). Ранните му години са свързани с бедност и е принуден да започне училище чак на 16-годишна възраст, когато се записва в габровската гимназия. За да спести пари за следването си в Русия, по време на войната отива да раобти в Свищов. Заминава за Одеса и успява да се запише в духовната семинария. След година напуска и през 1880 г. постъпва в университета в Петербург. Повлиян е от революционните настроения на студентите и учителите.

За няколко години изучава всички основни автори на социализма, като най-вече е повлиян от Карл Маркс. Така през 1883 г. организира в Петербург група от младежи с подобни виждания и както сам казва: „Нашата група беше първата социалдемократическа група в Русия и се роди съвсем самостоятелно и независимо от съществуващите по-рано подобни групи в Русия”. Започва активна пропагандаторска дейност сред руските работници и студенти. Издава вестник “Рабочий”, поради което е подложен на репресии от страна на царизма и е екстрадиран обратно в България.

Димитър Благоев като директор
на Скоблевата гимназия във Видин през 1887г.

Тук той има основна роля за създаването на социалистическите организации и печат. Пише ключови аналитични трудове, като великото му произведение “ Що е социализъм и има ли почва у нас?” С което описва закономерното създаване на пролетарската класа и нейната съдба да освободи човечеството от всякакво потисничество.  На  20 юли 1891 г. на връх Бузлуджа (там са почитали Стефан Караджа и Хаджи Димитър), се  учредява Българската социалдемократическа партия. Започва време на обиди и клевети срещу БСДП, арести, обиски, подклаждани от режима на Стамболов (който репресира както знаем и капитан Петко Войвода, докарва Фердинанд за цар и т.н.).

През 1894 г. след като пада Стамболов, Благоев започва да преподава в гимназията и продължава политическата си дейност. Редактира сп. „Ново време”, в. „Работник”, пише редица трудове, между които е „Развитието на социализма в България”. 1902 г. Благоев е избран за народен представител. В борбата с разцеплението в партията Благоев обособява БРСДП (т.нар. тесни социалисти); запазва марксическия тип на партията; взаимодейства най-тясно с руските болшевики. Учредява ОРСС – Общият Работнически Синдикален Съюз - първата класова революционна работническа профсъюзна организация в България. Димитър Благоев е и един от създателите на БКП през 1919 г.

Умира на 7 май 1924 г., изпратен от хиляди работници, последователи и сподвижници.

Вестник "Революционен пламък",

брой 6, юли 2016 г.

Филмът „Десен сектор на Евромайдана” разобличава фашистите и украинския преврат

Филмът “Десен сектор на Евромайдана“ е преведен по инициатива на “Революционен пламък“ и може да се гледа безплатно в интернет.

Ценен документален филм създават от движението „Суть времени” („Духът на времето”) през 2014 година. Едночасовият филм „Десен сектор на Евромайдана”, чието оригинално заглавие е „”Десен сектор” –история, фашистка идеология и ролята му във военния преврат на „Евромайдана””, се състои от три части. В първата се разглежда историята на крайния украински национализъм, който с идването на Хитлер на власт в Германия окончателно се превръща в колаборационизъм и фашизъм. Разкрива се фашистката идеология на Степан Бандера, Щетко, Шукевич, която ръководи украинските фашистки отряди в жестоките им престъпления, свързани с избиването на стотици хиляди съветски хора, поляци и евреи (1941-1944 г.). Втората част разглежда възраждането на тези сили по време на Студената война и легализиране на дейността им в държавата Украйна след 1992 година. Изброени са конкретни имена на различни организации, приемащи се за последователи на бандеровците, които днес пропагандират шовинизъм, антикомунизъм и омраза към Русия сред младежите. Те се обединяват в хода на протестите на Евромайдана във фашистка коалиция „Десен сектор”. Накрая, третата част на филма проследява ролята на коалицията в осъществения преврат, който получи политическа и финансова подкрепа от САЩ, ЕС и НАТО. За епилог е показано избиването на беззащитните противници на преврата в Одеса на 2 май 2014 г. Кадрите на това варварство и жестокост са потресаващи. Филмът създава представа срещу какво води борбата си населението на Източна Украйна, което отказа да се подчини на преврата.

Преведен е на български по инициатива на „Революционен пламък”, а за разпространението му съдейства екипът на „Документални филми”. Препоръчваме гледането и разпространението му! Може да го намерите в нашата фейсбук страницата или на сайта http://www.dokumentalni.com/

Вестник "Революционен пламък",

брой 6, юли 2016 г.

Защо бе убита Дилек Доан?

Кючюк Армутлу или просто Армутлу, е беден квартал, разположен в европейската част на мегаполиса Истанбул. От самото си създаване до ден днешен, кварталът винаги е бил мишена на държавния терор в Турция. Една от проявленията на този необуздан фашистки терор бе убийството на Дилек Доан през октомври 2015 година. Убийството на Дилек не беше първото нито щеше да е последното убийство в Армутлу.

Как се стигна до убийството?

На 18 Октомври 2015 година, около 04:30 часа през нощта, десетки полицаи от отдела за „борба с тероризма“ при истанбулската полиция придружени от отреди командоси нахлуват в „Кючюк Армутлу“. Поводът за тази поредна акция на полицията в квартала, става анонимен сигнал подаден от „добросъвестен“ гражданин, в който се твърди, че жена на име Хатидже Р. Кълъч, която е заподозряна като една от извършителките на нападението на Американското консулство, което се намира не далеч от квартала, се укрива в къща в Армутлу. Въпреки, че липсват, каквито и да е доказателства потвърждаващи тази информация, истанбулската полиция, която е способна на всичко в името на това да докаже своята (!) преданост на господарите си отвъд океана, решава да извърши операция в бедния истанбулски квартал.

Призори на 18 Октомври, няколко къщи в квартала са обискирани от полицията. Жителите на квартала, които десетки пъти са преживявали десетки подобни операции не се изненадват, когато маскирани и тежковъоръжени полицаи чукат на вратата им. Един от обискираните домове е и този на семейство Доан. Полицаите влизат вътре и започват да обискират дома на семейството, стая по стая, стигат и до стаята на дъщерята на семейството-24-годишната Дилек. Тя се обръща към полицаите с думите: „обуйте калцуни“, след което последва изстрел. Дилек се свлича на земята повалена от един куршум изстрелян от полицая-убиец Юксел Могултай. Родителите и братята ѝ са в шок. Те започват да замерят полицаите, с каквото им попадне. Убийците на свой ред, вместо да извикат на място екип на спешна помощ, се опитват да усмирят семейство Доан. След като успяват да изгонят от дома си полицаите, близките на Дилек се обаждат на спешните медици. Линейката потегля към мястото, полицаи спират медиците недалеч от квартала, така на практика те забавят оказването на помощ на Дилек Доан. Съседи на семейството се притичат на помощ и качват в своя автомобил ранената Дилек. По пътя към една от болниците в района, семейството се засича с медицинския екип. Дилек е преместена в линейката. След като обикалят три болници, накрая тя е приета в болницата в кв. „Окмедайнъ“.

 

Кадър от погребението на Дилек

Часове след като Дилек бива простреляна от полицаите-убийци, прокуратура и полиция се залавят на работа за да легитимират поредното си убийство. Полицията изфабрикува досие, в което младото момиче е уличено във връзки с „нелегална организация“. Буржоазната медия също впряга всички свои драскачи, за да помогне на полицията да оправдае убийството. Дилек Доан бива обявена за „атентатор самоубиец“, а семейството ѝ е лансирано като клетка на „терористична организация“. През цялата една седмица, в която Дилек се бори за живота си в болницата буржоазните медии не спират да сипят лъжи и откровени измислици по адрес на близките ѝ, така чак до момента, в който тя издъхва...

На 25 Октомври в 17:35 минути Дилек Доан издъхна в болницата в кв. Окмейданъ“, младият ѝ живот бе почернен от фашистките куршуми на олигархията. Хиляди я изпратиха в последния ѝ път. Чиидем Якши остана в историята, с онази снимка, запечатал момента, в който тя за последен път поглежда към Дилек. Тогава никой не знаеше, че Чиидем ще потърси сметка заедно с Берна Йълмаз от убийците на Дилек, полицаите на фашистката ПСР.

Народът и този път не остана без справедливост.

Джордж Лукас: “Режисьорите в СССР имаха повече свобода”

Джордж Лукас, създателят на “Междузвездни войни“, критикува
филмовата индустрия в САЩ. Той твърди, че “Уолт Дисни“
са “бели робовладелци“ и че режисьорите в СССР са били по-свободни.

Създателят на сагата “Междузвездни войни“ Джордж Лукас е заявил, че съветските режисьори са имали повече свобода в сравнение с него.

В интервю за The Wall Street Journal Лукас казва още:

„В света, в който живеем, в тази система, която ние създадохме сами за себе си, а това е голяма индурстрия, не може да се губят пари. Смисълът е в това, че се налага да се снима определено кино. И винаги съм казвал на онези, които още тогава в СССР ме питаха: „Как, не се ли радвате за това, че живеете в Америка?“ Отговарях им, че познавам много руски режисьори, които имат много повече свобода, отколкото аз. Всичко, което те трябваше да правят е да критикуват правителството внимателно. А извън това могат да правят всичко, което искат“, обясни Лукас.

На 2 януари Лукас призна в интервю за известния американски телевизионен водещ Чарли Роуз, че е разочарован от седмия епизод на поредицата, предаде Стандарт нюз.

По думите на Лукас, режисьорът Джей Джей Ейбрамс е заснел ретро филм, а самият той винаги се е стремил да направи нов, който да не прилича на предишните. “При мен те бяха различни - различни планети, космически кораби”, коментира Джордж Лукас. 

Той характеризира компанията “Уолт Дисни” като “бели робовладелци”. “Всичките ми филми са като деца. Много ги обичам. Продадох ги, а с тях постъпиха като с роби: взеха и... “, поясни Лукас, без да завърши фразата. Режисьорът отбеляза още, че компанията не е била заинтересована той да продължи работата над филмовата поредица.

“Тъмната страна“ на империализма е много примамлива за младите и талантливи
творци, които практически са оставени без избор и са принудени
да обслужват господарите на капитала със своите произведения.

Джордж Лукас продаде компанията си “Лукасфилм” през 2012 година за сумата от 4,06 милиарда долара. Така една от най-легендарните поредици в историята на киното - “Междузвездни войни”, стана собственост на “Уолт Дисни къмпани”. Седмият епизод на космическата сага “Междузвездни войни: Силата се пробужда” излезе на 17-18 декември и вече е донесъл приходи от продажбата на билети в размер на повече от 1,2 млрд. долара, попадайки в десетката на най-касовите филми на всички времена само две седмици след появата си на екран.

“Междузвездни войни: Силата се пробужда” получи предимно положителни отзиви от критиците, макар някои да упрекнаха сценаристите и режисьора, че сюжетът на седмия епизод много прилича на първия филм от поредицата “Междузвездни войни: Нова надежда” от 1977 година, напомня БТА.

05.01.2016 

Вестник "Революционен пламък",

брой 5, март 2016 г.