Музикална вечер с Група Йорум в София

Приятели на група „Йорум“ организираха музикална вечер в София на 9 юни 2018 г. В залата на Читалище "Природа и наука" се събраха над 60 човека за да покажат своята солидарност с групата. В прог­рамата освен „Йорум“ участва българската група "Забранени символи" и бяха рецитирани стихотворения от турския поет-комунист Назъм Хикмет. Другарите от „Йорум“ поздравиха присъстващите с думите:

    "Здравейте! Поздравяваме българския народ, извършил първото антифашистко въстание. Ние, като братски народ, пристигнахме да изпълним песните на нашата борба, в която включихме и наученото от борбата на българския народ срещу фашизма, от вожда на революцията Димитров, от борбата на партизаните.

Като хора, които сме израснали четейки български революционни творби и поели пътя към революционна борба, ние ви носим поздравите на нашия народ, на работещите в културния център, носещ името жертвата ни Айче Идил Еркмен и на цялата група Йорум.

Нашите народи имат общи традиции, близки култури, ценности. Има много географски, исторически, политически и културни връзки, които ни свързват. За нас е чест да бъдем днес с вас, за да укрепим тези връзки и да разширим антиимпериалистическия фронт.

Ние изпълняваме песни на борбата за независимост, хляб и справедливост. Властта, която се плаши от силата на песните ни, ни напада. Културният център, кръстен на Айче Идил беше нападнат 4 пъти за последните 11 месеца. Към момента 10 от членовете на групата са в затвора. 6 членове се издирват и за тях има обявена парична награда.

Империалистите и техните слуги ни нападат. На Балканите, в Близкия Изток и много краища по света продължава империалистическата агресия. В Сирия, в Палестина продължава да има всекидневни жертви. Трябва да сме заедно в борбата с всеки, който хвърля камък срещу агресията на империализма. Да се организираме да се обединим и да се борим срещу империализма.

Да запеем заедно... "

Записът на цялата музикална вечер гледайте тук:

35 000 индийски фермери извървяха 180 км в знак на протест срещу неолибералната политика на правителството

Многохилядното протестно шествие се проведе в югозападната част на Индия

Близо 35 хиляди индийски фермери направиха 180-километров марш в югозападния щат Махаращра в знак на протест срещу дясното правителство на "Бхаратия джаната" (Индийска народна партия). Походът на фермерите е част от продължаващата серия "дълги маршове", започнали от югозападния град Нашик до Мумбай на 6 март, и след близо 140 часа ходене, десетки хиляди селяни стигнаха до Мумбай на 11 март вечерта. Маршът се провежда в период на нарастване на броя на самоубийствата в страната.

Топло посрещане на фермерите в Момбай

Фермерите се обединяват и призовават правителството на премиера Нарендра Моди да осъществи реформи в интерес на земеделците. Сред исканията са опрощаване на дългове, по-добро заплащане и изпълнение на доклада на Комисията „Саваминетан“. Той е създаден през 2004 г. в отговор на зачестилите случаи на самоубийства сред фермерите. В последните години, поради липса на държавна отговорност и аграрни реформи, хиляди от фермерите с ниски доходи са отнели живота си, за да избегнат плащането на дълговете си. Статистиката показва, че между 2015 г. и 2016 г. са се самоубили 12 602 фермери. Статистиката за 2017 г. още не е изготвена. Най-много случаи на самоубийства сред фермерите са регистрирани през 2004 г., когато край на живота си са сложили 18 241 души.

Червените знамена и комунистическите символи
правеха впечатление по време на марша

Комисията препоръча „бърз и по-приобщаващ растеж“ за земеделските стопани. Освен това бяха засегнати и широк спектър от въпроси, засягащи земеделските производители, градоустройството, водните ресурси, кредитите и застраховането, управлението на технологиите и знанията и пазарите.

Шествието се организира на фона на нарастващия
брой самоубийства сред фермерите, дължащи се
на ниските доходи и големите дългове.

ИЗТОЧНИК

Испанската прокуратура поиска 2 години и половина затвор за рапъра комунист Пабло Хасел

Процесът срещу Пабло Хасел е част от мащабна операция на испанското правителство, чиято цел е да ограничи
свободата на изразяване на левите и революционни идеи в страната

Каталунският рапър Пабло Хасел е изправен пред опасността да влезе в затвора за 2 години и половина, ако бъде признат за виновен в „насърчаване на тероризма“ и неуважение към испанската монархия. Рапърът е известен със своите комунистически убеждения, които намират място в неговите песни. Именно музиката, която той твори е същинската причина да бъде привлечен като обвиняем. Делото срещу Пабло Хасел е част от операция на испанското правителство, наречена „Паяк“, насочена срещу социалните мрежи и обществени личности „насърчаващи тероризма“.

По време на съдебното заседание в четвъртък, рапърът още един път пред съда потвърди своите комунистически убеждения. Хасел е обвинен заради антимонархическия текст на своята песен, озаглавена „Juan Carlos el Bobon“, както и заради 62 поста в „Туитър“, като част от правителствена кампания за цензура в интернет.

Рапърът е известен с комунистическите си убеждения

В съда рапърът защити правото на свобода на словото, като обърна внимание в съдебната зала върху това, че десните потребители на интернет очевидно са свободни да изразяват своите убеждения, които често включват насилие срещу леви групи и личности.

Процесът срещу Пабло Хасел не е единствен по рода си. Друг рапър от Испания, Валтоник, беше осъден на три години и половина само заради текстовете на своите песни. Предстои делото срещу 23-годишният Кайет Прието, който също е обвинен в „насърчаване на тероризма“, чрез публикации в „Туитър“. Прокуратурата иска 2 години затвор и глоба от 6 000 долара за него. По време на едно от заседанията, Прието заявява пред съда, че жертвите на Операция „Паяк“ са съдени заради своите политически убеждения. Съдията отрича това твърдение.

Песента на Пабло Хасел "Comunista"

След 22 години в армията – държавата гони бивш военен и жена му на улицата

Прикованият на легло заради инсулт бивш военен
Станислав Бутенко е на път да остане на улицата заедно с жена си

Бившият военен Станислав Бутенко, служил 22 години в Българската Народна армия, е на път да остане без дом, след като от Министерството на отбраната настояват той и съпругата му да напуснат апартамента в който живеят, съобщава бТВ. Бутенко има право на жилище като военен, но сега е принуден да напусне дома си до 22 март, поради това, че вече е пенсионер. „Беше гордост да се служи за държавата“, споделя бившият военен пред камерата на телевизията. Станислав Бутенко и жена му са болни и на легло и нямат друго жилище.

Случаят е показателен за отношението на днешната държава към възрастните хора в България, тези, които са служили, изградили са страната, но към ден днешен не носят печалба – това най-свещено за сегашната система нещо. В капиталистическа България голяма част от хората просто стават „излишни“, „лош човешки материал“ и нещо, от което по-бързо да се отърве. Човешкият живот не е ценност, а неговото благоденствие – още по-малко.

Стефан Петров,

„Революционен пламък“

ИЗТОЧНИК

Сирия: Чуждестранни джихадисти плячкосаха една най-големите фабрики в страната

Снимка на откраднатото от джихадистите оборудване

Чуждестранни джихадисти от Хайат Тахир Ал-Шам и Туркестанската ислямска партия бяха заснети как плячкосват една от най-големите фабрики в Сирия, посочи арабската медия „Ал-Масдар Нюз“. Според военни източници в Дамаск става въпрос за ограбване на голяма захарна фабрика, разположена на югоизток от град Джиср Ал-Шугур в провинция Идлиб (в Северозападна Сирия). 

На снимката се вижда как джихадистите изнасят оборудването на фабриката в неизвестна посока, вероятно към границата с Турция, където се очаква откраднатите машини да бъдат продадени.

Това не е първото подобно престъпление на въпросните две групировки. Те са отговорни и за плячкосването на електроцентралата „Зайзон“ в Идлиб през миналата година. Тогава те са били видени да изнасят материали от централата по посока на турската граница.

Провинция Идлиб в Сирия

Този пример за пореден път доказва, че в Сирия не се води „гражданска война“, както упорито твърдят българските медии. Срещу Сирия вече 7 години се извършва чуждестранна интервенция, като ролята на преден отряд в нея играят различни крайнореакционни групировки. В резултат на тази агресия, голяма част от страната беше разрушена, стотици хиляди загинаха, а милиони бяха принудени да напуснат домовете си, бягайки от войната и от ислямистките групировки. Към настоящия момент сирийската държава си е възвърнала контрола върху по-голямата част от страната. Въпреки това войната е все още в разгара си.

Стефан Петров,
"Революционен пламък"

ИЗТОЧНИК

Протест - "Йерусалим - вечната столица на Палестина"

Протест под надслов "Йерусалим - вечната столица на Палестина" се проведе пред американското посолство в София на 13 декември. Повод за протеста беше "признаването" на Йерусалим за столица на Израел от страна на на американския президент Доналд Тръмп. 

Нурие Гюлмен вече е на свобода

Нурие Гюлмен след освобождаването от затвора

Късно вечерта на 1 декември университетската преподавателка от Турция Нурие Гюлмен беше освободена от затвора след повече от 6 месеца в тежка изолация. След опита за преврат в Турция на 15 юли 2016 г., в страната се засилиха репресиите срещу всички леви, прогресивни и опозиционно настроени хора. Стотици хиляди хора бяха уволнени от работа. Академик Нурие Гюлмен, заедно с преподавател Семих Йозакча, бяха двама от тях. Те обаче не се примириха с репресията и започнаха ежедневни протести в центъра на турската столица Анкара. Двамата редовно бяха бити и арестувани от полицията, заради своите мирни демонстрации.

Нурие и Семих по време на протестите в Анкара

След като протестите на двамата академични работници останаха без резултат, на 9 март те започнаха безсрочна гладна стачка с искане да бъдат върнати на работа. Тяхната борба се превърна в изразител на настроенията на всички потиснати хора в Турция и на всички, загубили работата си след опита за преврат на 15 юли. Съпротивата на двамата смели научни работници придоби международна популярност. В различни държави, включително и в България, се провеждаха демонстрации в солидарност с тях. През нощта на 21 срещу 22 май Нурие и Семих са арестувани от въоръжени командоси, нахлули в апартамента, в който се намират. Официалните мотиви на прокуратурата са опасност от нови протести, като тези за парка “Гези“ през 2013 г. 

Нурие Гюлмен и Семих Йозакча на свобода след повече от 6 месеца в затвора

В затвора двамата са подллагани на мъчения и изолация. Тяхното здравословно състояние се влошава вследствие на продължаващата гладна стачка, на репресиите и на лошите условия в затвора. Проведоха се 6 съдебни заседания, в които прокуратурата се опитваше да докаже, че Нурие и Семих са съпричастни към терористична организация.

През ноември 2017 г. Семих беше освободен. На последното заседание на съда, на 1 декември 2017 г., Нурие беше пусната на свобода за пръв път след повече от 6 месеца в затвора и над 250 дни в гладна стачка. В момента тя тежи едва 30 килограма. Въпреки това съдът я осъжда на 6 години и 3 месеца лишаване от свобода по обвинение за членство в терористична организация. Нейните адвокати съобщават, че ще обжалват присъдата. 

Както и да завърши борбата на двамата научни работници, тя вече се превърна в пример за това, как дори при най-тежки условия и при най-тежки репресии от страна на правителството, нищо не може да спре борбата за свобода и справедливост.

“Донбаска пролет” – историята на един полузабранен филм

Всеки нормален човек би казал, че войната е зло, което не трябва да се случва. И все пак има разлика в начина, по който реагираме на различните войни – едни наричаме справедливи, други – човеконенавистни, а все умират най-обикновени хора. Хора като нас. Често в съвременните войни участват и медиите като инструмент за влияние на участващите страни. Истината отстъпва пред интересите на едни или други икономически силни на деня. И почти никога никой не пита онези, малките хора, умиращи под бомбите всеки ден, какво искат да се случи на земята, на която живеят.

„Донбаска пролет“ е филм, посветен на тези хора. Автор и оператор в продължение на три седмици заснемаха интервюта с различни преки или косвени участници във военния конфликт между Украйна и самопровъзгласилите се независими Донецка и Луганска народни републики. Как се живее под постоянни обстрели, кой хвърля бомби по училища и болници и за какво мечтаят донбасчани – на тези въпроси отговарят нашите герои – жителите на Донбас.

Темата се оказа чувствителна за някои чужди посолства у нас и бяха положени усилия филмът да не бъде излъчван пред публика. Въпреки това, обаче, благодарение на реакцията на честни журналисти, творци и зрители, „Донбаска пролет“ имаше не една, а две успешни премиери. Това е прекрасен пример как цензурата не може да забрани творчеството – то намира своя път към публичността чрез хората, които искат да го опознаят. Горди сме, че този филм, който представя една конкретна, лична, но все пак истина, успя да бъде показан на голям екран. Сега стремежът е да бъде прожектиран в колкото се може повече градове и да достигне до възможно най-много хора. Войната е зло, което идва тихо, незабелязано. За да не го допуснем и в нашия дом, трябва да се научим да го разпознаваме. Това е и едно от основните послания на филма.

За информация относно предстоящите прожекции на филма, следете фейсбук страницата "Донбаска пролет".

100 години от Великия Октомври

Членове и симпатизанти на Движение “23 септември“ отбелязаха 100-годишнината от Великата Октомврийска Социалистическа Революция с демонстрация пред Паметника на Съветската армия в София.

Преди 100 години пламъкът на Великия Октомври разпали пожара на бунта на потиснатите от целия свят. Днес той е вдъхновение за всички, които вярват, че друг свят е възможен.

Прожекция на филма за Людмил Стоянов

Турската полиция счупи инструментите на лява музикална група

Музикантите от група "Йорум" са известни със своите комунистически убеждения. Чрез песните си, те се опитват да вдъхновят турския народ в борбата му против фашистката власт в страната.

Международна кампания за група „Йорум“

„Гласът на „Йорум“ е гласът на всички потиснати“

По време на полицейското нахлуване в културния център „Идил“ на 21 октомври 2016 г., инструментите на група „Йорум“ бяха унищожени. Фашиската полиция атакува група „Йорум“, защото те не искат гласът на свободните хора да бъде чут. Чупейки инструментите, тя изпраща съобщение на омраза. Фашисткият режим на Ердоган вярва, че арестите, терорът и полицейската бруталност ще спрат стремежа към свобода. Това е погрешно. Волята, идеалите и солидарността са нашите непобедими оръжия против фашизма. Никой не може да спре нашата сила, никой не може да заглуши нашия глас. Дори да ни затварят, дори да ни чупят инструментите, ние ще продължим да се борим. Ние ще продължим да пеем нашите революционни песни. Защото ние сме застанали на страната на правдата. Песните на група „Йорум“ са песни за революционерите от целия свят. Група „Йорум“ трябва да продължи да свири, а ние трябва да бъдем част от техните усилия да поправим щетите.

(Една от най-известните песни на групата - "Прави сме, ще победим", изпълнена със счупените инструменти)

Възстановяването на инструментите на група „Йорум“ са също и наш дълг. В това трудно време, ние сме не само техни слушатели, но също и техни другари и съюзници. Така че ние трябва да ги подкрепим, ние трябва да покажем нашата солидарност и да изпратим интернационално съобщение за насърчение. Група „Йорум“ пеят за нас и ние трябва да им се отплатим за това. Ние призоваваме всички другари да подкрепят тази международна кампания за група „Йорум“, за възстановяване на техните повредени или счупени инструменти. Изпратете това съобщение на солидарност, помогнете на революционните песни да зазвучат още по-силно. Можете да счупите нашите инструменти, но никога няма да можете да пречупите нашата вяра! Ние ще победим!

Антиимпериалистически фронт

("Победата е близо" и "Прави сме! Ще победим!" с български превод)

„23 септември” на 23 септември

Движение  "23 септември" чества своя патронен празник. Денят, в който избухва Септемврийското антифашистко въстание, бе отбелязан с няколко мероприятия.

Организирана група  посети монумента „Септемврийци”, издигнат над скалите на с. Лакатник. На това място въстаниците Йордан Куртев, Стефан Трифонов, Димитър Бояджиев и Милан Петров са разстреляни и хвърлени от скалите. На паметника бяха поставени цветя. Групата изчисти паметната плоча, издраскана от вандали и се включи в честванията на местните хора.

 

Преди и след

Друга проява в същия ден беше свързана с почитане паметта на Димитър Николов Гичев (1888-1923) – ръководител на столичния военно-революционен комитет, подготвящ въстанието в София. На 21 септември 1923 г. вследствие на предателство, военно-революционният комитет е обграден в дома на акушерката Гануша Златева на ул. „Веслец“ 53. Тази квартира в продължение на два месеца е служила за сигурно убежище на Гичев. За да не се предаде жив в ръцете на врага и за да помогне на другарите си да се измъкнат от полицейската засада, Гичев стреля четири пъти срещу дошлите да го арестуват фашисти и след това се самоубива... На мястото бяха положени цветя в знак на почит към загиналия комунистически ръководител и към неговите другари. Беше произнесено и кратко слово.

Денят приключи с културно-простветна програма. Проведе се дискусия за  значението на Септемврийското въстание. Бяха прочетени стихове на известни антифашисти (Иван Бурин, Крум Кюлявков, поемата „Септември“ на Гео Милев и др.), а накрая, под формата на импровизиран концерт, бяха изпети някои от най-известните български и международни революционни песни. 

93 години от Септемврийското въстание!

Септемврийското въстание е един от ключовите моменти в българската история. То избухва в отговор на фашисткия преврат, осъществен на 9 юни 1923 г.

... Горе главите! Кървавото отмъщение на изплашената за властта си белогвардейска сган не ще сполучи да убие борческия дух на трудеща се България! Поражението ще ни научи как да победим! Въпреки всичко, ще бъде работническо-селско правителство в България!

.......................

Драги другари,

Ние съвместно се борихме за едно велико народно дело. Днес ние сме разбити. Но борбата не е свършена и окончателната победа е по-близка, отколкото враговете ни мислят. Българският трудещ се народ никога не ще се помири с белогвардейската власт на едно нищожно, хищническо и насилническо малцинство, с каквито и звучни фрази да се кичи и с каквито и „демократически” реформи да парадира тя. От поражението си ние ще почерпим поука и утре ние ще бъдем по-силни, отколкото бяхме вчера, а нашите врагове все повече губят почвата под краката си.

Изпълнени с дълбока вяра в нашето дело, което е свето народно дело, ние, всички трудещи се, героически ще понесем болките и страданията на поражението и с по-голяма енергия и повишено въодушевление ще се предадем отново на служба на народното дело и не ще отдъхнем, докато не победим.

Ние отново ще съберем и сгъстим нашите разстроени и разредени редове. Ние ще пристъпим бързо към изцеряване нанесените ни рани.

С общи усилия и жертви ние ще помогнем на останалите вдовици и сираци, на бедстващите семейства и на прокудените в чужбина другари.

Ние не ще пръскаме силите си в отделни терористически действия, помнейки добре, че ще победим само с организираната борба на трудещия се народ и че най-жестокото отмъщение на народните палачи ще бъде събаряне на белогвардейското правителство и окончателната победа на работническо-селската власт.

Особено ние ще пазим и закрепваме съюза на всички трудещи се от градове и села, който в септемврийските борби биде подпечатан с общо пролятата кръв на хиляди борци, паднали за общото народно дело.

Никакво униние, никакво отчаяние, никакво малодушие!

Горе главите, славни борци!

Да живее работническо-селското правителство!

Да живее трудеща се България!

ИЗ “ОТВОРЕНО ПИСМО ДО РАБОТНИЦИТЕ И СЕЛЯНИТЕ В БЪЛГАРИЯ” - 

Георги Димитров и Васил Коларов

Вестник "Революционен пламък",

брой 7, септември 2016 г.

Спортната слава на България преди и след реставрацията на капитализма

Статистиката категорично показва контраста между успехите на българските спортисти през периода на социализма и липсата на такива след 1989 г.

Олимпийските игри, чиито лозунг „CITIUS, ALTIUS, FORTIUS” предполага форма на мирно съревнование между народите, са концентриран израз на човешките постижения в десетки видове спорт.

Ето и динамиката на българското участие:

„Място по брой спечелени точки”:

от 19-то място в 1956 г – нагоре до 7-мо място в 1988 г. и

от 7-мо място в 1988 г.  – стръмно надолу до 63-то място през 2012 г.

„Място по завоювани медали”:

От 1 (един) медал през 1952 г. до 35 медала през 1988 г.

От 35 медала през 1988 г. до 2 (два) медала през 2012 г.

Ясно се вижда възходът за периода 1956 – 1988 години и резкият  спад  за  периода   1992 – 2012 г.  Защо е така?

Периодът на възход от 1952 до 1989 г. се дължи на положителното развитие на българската икономика като цяло.

Накратко: страната ни по качество на живота беше в групата на първите тридесетина държави в света.

Това, което по социалистическо време се наричаше „реална икономика”, включваща резултатите от селско стопанство, промишленост, строителството, техническата интелигенция, учените от приложните науки, беше източникът за финансиране на надстройката.

Към надстройката се включват заетите в търговията, банковата и застрахователната дейности, държавното управление, образованието, здравеопазването, както и спортното дело...

Приносът на „надстройката” за качеството на живота има своя, особена мярка за оценка, която може да бъде много различна за отделните нейни категории труд.

Как, например, да остойностим произведението на художника?

Като оценим колко лева струват боите, платното и четките ли? А времето му? А таланта му?

А труда на лекаря, музиканта, артиста, учителя, учения, писателя, поета и на още десетки други професии, спортната в това число?

Трудът на нашите спортисти, изразяващ се в техните спортни постижения, особено в международен план, повдигаха нашето национално самочувствие, духа ни, а стойността на човешкия дух е неоценима.

Много български граждани си спомнят как на 30 август 1987 г., на олимпийския стадион в Рим, Стефка Костадинова постави нов световен рекорд в скока на височина. 

Дирижираният отвън политически преврат от края на 1989 г. и последвалата „приватизация” убиха българското селско стопанство, разрушиха промишлеността, осакатиха образованието и какво ли още не. Всичко това оказа отрицателно влияние на олимпийските ни успехи и въобще на спорта у нас.

Вестник "Революционен пламък",

брой 7, септември 2016 г.

Документален филм за Людмил Стоянов разглежда борбата и творчеството на писателя

Филмът на “Революционен пламък“ е пуснат за свободно разпространение в Интернет (Ютуб)

Екип на „Революционен пламък” подготви филм за забележителния живот и борба на писателя Людмил Стоянов. Най-известното му произведение е антивоенната и хуманистична повест „Холера”. Всеки млад човек днес ще се обогати от изчитането за няколко часа на тази творба. Стоянов ни е оставил и други вълнуващи и актуални  спрямо съвремието ни книги, които са малко известни и не се популяризират – негови повести, разкази, стихотворения.

В най-тежките за творчество години – 30-те и в навечерието на Втората световна война, писателят всеотдайно и смело застава на позициите против войната, остро критикува буржоазното общество и се противопоставя на нарастващия фашизъм. Освен писател, той е и талантлив журналист, когото монархо-фашистка България ненавижда. Но побоя, обиските и интерниранията на властите не спират устрема на Стоянов към идеите на хуманизма и социализма. Нашият творец има щастието да участва съвместно с най-изявените съветски и световни писатели в международните инициативи за защита на културата и мира. Той има щастието да види и да участва в промяната след 9 септември 1944 година – със свой принос за новата народна култура. 

След 1989 година неговите книги се вадят от учебните програми, а за личността му не се говори. През 2016 година с този филм ние даваме отговор на това обидно пренебрежение. Делото на Людмил Стоянов носи гордост, а примерът му е вдъхновяващ! 

Очакваме Вашите отзиви за филма във Фейсбук или на имейла ни (revplam@gmail.com).

Връзка към филма:

Министър Кунева проси пари от „Америка за България“

Министърът на образованието Меглена Кунева вероятно
предпочита да получава заплата в долари.

На среща с ръководството на фондация „Америка за България“ министърът на образованието и науката Меглена Кунева е поискала финансова помощ за подпомагане на учителите. Информацията е официална и е обявена на сайта на МОН. В същата публикация се споменава още, че “фондация „Америка за България“ е инвестирала близо 100 млн. долара в българското образование по различни програми през последните шест години“. 

Освен  поредното  национално унижение, тази информация за пореден път показва отказът на българската държава да се справи с финансовите проблеми в сферата на образованието. Вместо това министърът на образованието буквално проси пари от представители на чуждестранна фондация, която се финансира от държавния бюджет на САЩ. Така на практика друга държава окупира нашето образование. И тук не става въпрос за частни учебни заведения или разни колежи, а за българските държавни училища и университети.

Ценно е обаче признанието, че „Америка за България“ е „инвестирала“ (!?) близо 100 млн. долара в българското образование. Когато някой инвестира нещо, обикновено очаква някаква възвръщаемост от своята инвестиция. Тук логично идва въпросът - по какви причини САЩ наливат пари в нашите образователни институции? Може би защото са добри хора и филантропи, загрижени за финансовото състояние на българското образование?

Истината е, че тези огромни средства, които отпуска „Америка за България“ чрез грантове и проекти, целят обработка на съзнанието на хората и създаване на благоприятна атмосфера за американските интереси у нас. Както виждаме, основна целева група на фондацията са младите хора. От години тази фондация настъпва в българските образователни институции. Най-ярък пример за това е съществуването на аудитория в Софийския университет, която носи името „Америка за България“. Освен това, за ремонта на зала 272, една от най-големите в университета, американската фондация отпуска 1,2 милиона лева. Припомняме, че това беше залата, окупирана от т.нар. „Ранобудни студенти“ през 2013 г.

Ремонтът на зала 272 с американски пари за пореден път показва абдикацията на българската държава от сферата на образованието. Вместо подобренията в сградната инфраструктура да се извършват с държавни пари, това става с финансиране от чужда фондация. Дали, както е тръгнало, не е близко времето, когато целият университет ще бъде прекръстен на СУ „Америка за България“?

Ние, от студентско-ученическо движение „Призив“ от години се опитваме да обърнем внимание върху това, че средствата за образование у нас недостигат, че възнагражденията на преподавателите са обидно ниски, че училищата и университетите се нуждаят от повече пари. Винаги сме настоявали държавата да отпуска повече финанси за образование. Вместо това, министърът на образованието ходи да се моли на „Америка за България“ да подобрява положението на учителите. Тук пък идва друг логичен въпрос – на кого е образователен министър г-жа Кунева – на България или на „Америка за България“? За кого работи тя и от кого е назначена на този пост?

ИЗТОЧНИК

Вестник "Революционен пламък",

брой 7, септември 2016 г.